Моника погледна към коридора.
— Добре ли е сега?
— Лекарят изписа антибиотик. В момента спи.
Джеси грабна една възглавница от дивана и като я прегърна, продължи да говори:
— Джак настоя да остане през нощта. В случай че се наложи да се връщаме в болницата.
— Звучи ми напълно разумно. Как преспиването ви се вписва в това?
Джеси стисна здраво очи.
— Поддадох се. Не можех да издържам повече… нали се сещаш?
Мо се усмихна и повдигна вежди.
— Аз щях да се поддам много по-рано. Вие двамата потискате това привличане още откакто се запознахте.
Очите на Джеси отново се изпълниха със сълзи.
— Беше ч-чудесно. И-идеално — избъбри тя. — Всичко, за което съм мечтала. — Сълзите не спираха. Моника й подаде нова кърпичка и зачака хлипанията отново да утихнат.
— Какво се случи?
— Всичко беше…
— Идеално, да, това го схванах — рече Моника. — Кога те помоли да се омъжиш за него?
— Изневиделица. На следващата сутрин. Помогнал на Дани със закуската, целуна ме и после бам. Помоли ме да се омъжа за него. — Дори сега споменът продължаваше да я шокира.
— Разбирам, че не си била доволна.
— Бях в шок. Имам предвид, че тъкмо преспахме за пръв път. Кой предлага след първата нощ заедно?
— Очевидно Джак.
— Но той знае по-добре от всички, че няма да скоча в брачния влак просто ей така. Уплаших се, Мо.
Моника подви крака на дивана.
— Отказа му?
— Казах му, че ще съжалява, че се е оженил за мен.
— Ще съжалява?
— Да, рано или късно ще осъзнае, че жена с дете представлява бреме и ще възненавиди факта, че му пречим. Той има толкова големи амбиции, Мо. Дори повече от мен. — Когато повтаряше думите, тя почувства, че гордостта й се възвръща.
— Значи отказът ти не е свързан толкова с това, че той няма пари, колкото с онова, което искаш за него. — Моника леко й се усмихна.
— Разбира се. Той може да си мисли, че ще е щастлив с мен. Но няма да бъде. Нося сума ти проблеми със себе си. Мигновеното превръщане в татко може и да изглежда необикновено, но всъщност представлява работа. Не мога да рискувам Дани да започне да си мисли, че накрая има баща, само за да види как Джак си отива. — Дани просто трябваше да почака още малко, докато подходящият мъж влезе в живота му.
По дяволите.
— Джак не е като баща ни, Джеси.
— Знам — отвърна тя, като се потупа по главата. — Тук. Но тук — тя се удари по гърдите, — не мога да рискувам.
Моника я улови за ръката и я стисна.
— Ако наистина се чувстваш така, тогава защо се тормозиш?
— Защото при мисълта, че повече няма да го видя, ме боли. Болката е толкова силна и въздухът е толкова гъст, че не мога да дишам. Ами ако греша? Ами ако нещата между нас се получат? Той се изнесе оттук толкова бързо. Никога не го бях виждала толкова ядосан. — Тя избърса една сълза и преглътна останалите.
— Помолил те е да се омъжиш за него и ти си отказала. Той сигурно също е наранен.
Устната на Джеси потрепери.
— Знам.
— Обичаш ли го? — прошепна Моника.
Джеси си пое рязко дъх.
— Не мога, Мо. Не мога. — Но Бог й бе свидетел, че го обичаше.
— Знаеш ли какво си мисля? — Моника плесна с ръце и се усмихна. — Мисля, че той наистина те желае, обича те и ще се върне.
Джеси поклати глава.
— А ако не те обича, няма да се върне. И ако стане така, значи си взела правилното решение.
— Права си. — Слава Богу, че сестра й беше тук, за да влее малко здрав разум в главата й.
— Права съм. Но въпреки това боли.
— Така е.
Когато Моника отново я прегърна, капнаха и последните сълзи.
Светлината атакува мозъка му, очите на Джак потрепнаха и се отвориха. Езикът му бе залепнал за небцето, а устните имаха вкуса и миризмата на застояло уиски и той си помисли, че сигурно се е събудил в ада.
— Значи реши да се събудиш? — Коравосърдечният глас на сестра му го накара да погледне към другия край на стаята.
Кейти се бе излегнала в един стол срещу него. Слабите й крака се подаваха изпод тясната пола, а обувката с високо токче подритваше въздуха.
Може би все още спеше. Джак затвори очи и пренебрегна болката, която избухна в главата му.
— О, не, няма да стане, Джако. Толкова часове те гледам как спиш, така че няма да позволя да го направиш отново.
Отново? Колко време бе прекарала тук? Джак си спомни телефонния разговор, но след това не помнеше нищо.
— Какво правиш тук?
— Измъквам жалкия ти задник от басейна със самосъжаление, в който си потънал.
Джак отвори едното си око и я видя да избутва стола назад. Руса, слаба, красива и богата, Кейти изглеждаше така, сякаш бе направена от порцелан и може да се счупи, ако я разтърсят. Джак обаче я познаваше. Кейти Морисън не търпеше гадости от никого. Решеше ли, че трябва да се оправи с някого или нещо, това момиче нямаше спиране.