Джак реши да си мълчи за Джеси. Не искаше сестра му да се намесва.
Кейти се надвеси над него и му подаде една чаша.
— Ето. Изпий го.
Гърлото му беше по-сухо и от пустиня, затова Джак надигна чашата, без да пита какво има в нея. Една глътка и той се надигна, плюейки.
Уиски.
— Да не се опитваш да ме убиеш?
Кейти се засмя.
— Клюн клюн избива.
— Клин. Клин клин избива — поправи я той.
— Все тая — отвърна тя и седна до него. Джак се отмести, за да й направи място на дивана. — Върши работа, когато човек е гипсиран като теб.
Джак потърка лицето си с ръка и отпи предпазливо още една глътка.
— От колко време си тук?
Тя отпусна ръката си върху неговата и го погледна меко със сините си очи.
— Достатъчно дълго, батко.
Не, не, не, не… това не беше добре.
— От колко време, Кейтлин?
— О, вече съм Кейтлин, значи. Сигурно означава, че изтрезняваш.
Оставаше си все същото нахакано подрастващо девойче. Джак виждаше, че нищо не се е променило. Той допи съдържанието на чашата и почувства как главоболието го отпуска. Дрехите му бяха в ужасно състояние, миришеше зле — дори сам се усещаше — и дори животът му да зависеше от това, той нямаше да може да каже коя дата бе днес. Споменът за отказа на Джеси прибави познатата болка в гърдите.
По дяволите!
Къде е бутилката?
— Стига. Завлечи си задника под душа и си облечи нещо свястно. Докато приключиш, ще съм ти приготвила пържола с яйца. После се махаме оттук. — Кейти се изправи и го задърпа за ръцете, докато той не застана до нея. Обута с високи токчета, тя бе висока почти колкото него.
— Къде отиваме?
— У дома. Самолетът чака. — Тя го избута от стаята.
— Никъде не отивам. — Не и без Джеси.
— Напротив, отиваш. Стоенето тук и самосъжалението няма да ти помогнат да мислиш по-трезво. Да не споменавам и алкохолния фактор. Трябва да се метнеш на гърба на Дансър и да прескачаш огради. Тогава може би ще успееш да измъкнеш главата си от задника и да решиш какво да правиш. Кисненето в тази хотелска стая няма да ти помогне.
Дансър… От месеци не се бе сещал за любимия си кон. Прескачането на оградите в ранчото му помагаше да си проясни мислите, фактът, че сестра му го помнеше, го накара да се усмихне.
— Мисля, че може да си права.
— Скъпи, аз винаги съм права. А сега душче. Вониш.
Той се запрепъва към банята и телефонът в джоба му иззвъня. Успя да го измъкне и разпозна номера на Дийн.
— Ало?
— Ей, тоя път поне звучиш трезвен.
— Да разбирам ли, че снощи сме разговаряли? — Не, доколкото си спомняше Джак.
— Ти говореше заваляно, аз слушах.
— Сигурно съм бил адски забавен. — Той се облегна на ръба на плота и издърпа чорапите от краката си.
— Всъщност ми подейства поучително. Просто исках да разбера дали си добре.
Сърцето му се бе пръснало на милион парченца. Беше всичко друго, но не и добре.
— Бива.
Дийн изсумтя.
— Да, бе. Чуй, докато изтрезняваш, реших, че мога да опитам да ти дам някой съвет. Помниш ли като ми каза, че двамата с Маги имаме различни представи за това какъв е смисълът на живота?
— Да. — Маги трябваше да зареже Дийн, за да може Джак да се престраши и да му каже, че е по-добре без нея.
— Ами, това момиче, Джеси… тя е келнерка в „При Дени“, Джак. Не е точно типът жени, с които си се срещал досега.
Челюстта на Джак започна да пулсира и той стисна зъби.
— Дийн — рече той предупредително на приятеля си.
— Искам да кажа… сервитьорка! Хайде стига. Поне завършила ли е училище?
— Адски много се радвам, че се обади по телефона, Дийн, защото иначе щеше да получиш юмрук в зъбите. — Джак стискаше телефона в едната си ръка, а с другата удряше по плота.
— Еха, добре. Успокой се, Джак. Просто исках да отбележа, че има причина тези неща да се случват. Съвсем скоро ти ми каза същото нещо.
Да, така беше. Но тук ставаше дума за Джеси.
— Ще забравя, че изобщо сме водили този разговор.
— Просто се опитвам да помогна.
— Ами следващия път… недей! — Джак затвори и хвърли телефона на плота.
Кейтлин гледаше как брат й отива, олюлявайки се, в банята, докато разговаряше по мобилния си телефон. Изчака докато чу звука на душа, преди да извади собствения си телефон. Беше научила повече за историята на Джак, отколкото той си спомняше.