„Маги се тревожи, че ще пострадам в инцидент с мотора”.
„Маги не харесва реката, гади й се в лодката”.
„Маги предпочита да остане в някой от твоите хотели, отколкото в някоя каравана”.
Маги можеше и да кара Дийн да се усмихва, но колко време щеше издържи, преди се превърне в това, което тя иска?
Джеси се показа зад ъгъла с купчина чинии в ръце. С отработена лекота плъзна пълните чинии по масата и извади подправки от джобовете на скучната си строга униформа.
— Ухае страхотно, Джеси — каза й Джак, преди да е тръгнала.
— Ще предам на готвача, че сте доволни.
Том и Дийн натъпкаха лакомите си усти с храна.
Джеси изчезна, колкото да вземе каната с кафе и да напълни чашите им отново.
— Имате ли си всичко? — попита тя.
— Мисля, че всичко е наред. — Джак опита да улови погледа й, но тя го избягваше.
— Повикайте ме, ако имате нужда от нещо. Виждате, че сме затрупани тази вечер.
Джак забеляза самотния клиент на плота.
— Обзалагам се, че имаш какво да разкажеш за нощната смяна в гробищния парк „При Дени” — каза той, опитвайки се всячески да я накара да разкрие едно-две неща за себе си.
— През повечето нощи е трудно да останеш буден. Раздвижваме се към четири и половина.
— Това е нечовешки час — рече Том, докато дъвчеше.
— Ще се изненадате колко хора в костюми се отбиват да хапнат, преди да тръгнат към Ел Ей за работа. Започват рано, за да избегнат трафика.
— Бях чул, че трафикът в Ел Ей е ужасен, но чак толкова? — попита Джак.
— Най-ужасният. Не ви трябва да живеете тук, ако питате мен.
— Аз съм от Тексас, основно. Най-скорошната ми работа ме доведе тук, близо до летището. — Международно летище „Онтарио” отне малко от натовареността на международното летище „Лос Анджелис” и „Бърбенк”, но земята около тези летища беше застроена без никаква възможност за разрастване. „Онтарио” осигури много място за нови хотели.
Майк го побутна по ръката.
— Отбива се при мен, когато иска да се наспи добре. — Което не беше съвсем лъжа, помисли си Джак. Майк живееше в Клеърмонт и Джак понякога го навестяваше, когато имаше нужда да си почине от хотела. „Морисън” беше петзвезден луксозен хотел, пълен с шампанско и черен хайвер. Понякога Джак искаше просто пица, бира и да гледа бейзбол по телевизията с приятел.
Джеси сякаш премисляше информацията прекалено дълго. Тя повдигна рамене с нотка на разочарование.
— Е, насладете се на храната. — С това тя се обърна и тръгна.
Дийн се изсмя.
— Не е толкова лесно, а?
— Не съм свършил още — каза му Джак, като взе вилицата си в ръка. — Ни най-малко.
До три часа повечето храна беше изядена и няколко нови клиенти се появиха на плота, отдалечавайки Джеси от масата им.
Възрастен мъж на около седемдесет и няколко се завърташе в стола си, за да слезе от плота и Джеси бързо заобиколи, за да застане до него.
— Казах Ви да ме оставите да Ви помогна, г-н Ричман.
— Ще се справя — рече възрастният мъж.
Когато старецът стъпи на краката си, част от тежестта му падна върху Джеси.
— Заради влагата във въздуха е. Старите ми кокали се подуват — обясни той.
Джеси го прегърна през кръста и го придружи до вратата, където беше оставил бастуна си. Дори тогава, тя не го остави.
— Ще се оправя от тук — каза й той.
— Сигурна съм, че можете, но ще подишам малко чист въздух. Цялата мас от бекона започва да ми идва в повече. Ще ме изпратите ли навън?
Г-н Ричман се усмихна леко, когато тя отвори вратата и му помогна да се качи в колата си. След няколко минути тя влезе обратно вътре с доволна усмивка на уста.
— Хей, Джеси? — обади се другата сервитьорка от касата. — Приятелят ти пак не остави достатъчно пари.
Джак видя как Джеси поглежда към вратата. Тя сви рамене и бръкна в джоба на полата си и извади бакшишите си.
— Аз ще се погрижа, Лиан.
Лиан поклати глава неодобрително.
— Не знам защо постоянно го покриваш.
— Това са просто палачинки, Лиан. И той си няма никого. Не бъди толкова строга с човека.
Джеси покри остатъка от сметката на мъжа и се отдалечи от касата. Нещо в Джак се разпали. Несъмнено трябваше да разбере повече за нея.
Всеки път, когато тя се връщаше да им долее кафе, той се опитваше да завърже разговор с нея. Джеси не се върза на въдицата. Джак започна да си мисли, че може би не е заинтересувана, но фактът, че не го поглеждаше в очите и че бузите й придобиваха очарователен розов цвят щом й направеше комплимент, доказваше, че чарът му й влияеше.