След като пристигна около полунощ, Кейти откри Джак проснат на дивана да оплаква живота си. Нужни й бяха няколко часа, за да разгадае всичко, но след като го направи, тя разбра, че трябва да помогне.
Джак се беше влюбил до уши в тази Джеси, за която не спираше да говори. Доколкото Кейти разбираше, брат й бе решил да намери истинската любов като скрие истината за богатството си от самотната майка. Когато направил предложението си, мъдрата жена му отказала от страх, че ще я зареже, когато реши да преследва мечтите си.
Дори караше стария си очукан пикап, който имаше от шестнайсетгодишен. Нищо чудно, че Джеси е казала „не“.
— Тя си мисли, че съм с-сервитьор тук, в хотела — й беше казал той предишната вечер, щом Кейти успя да го накара да говори. — Сервитьор само за сезона.
Кейти искаше да му влее малко разум в главата, но знаеше, че той няма да помни нищо от разговора им на сутринта.
Джак дори й бе показал снимка на Джеси и сина й, която бе направил с телефона си. Изражението на лицето на жената показваше пълното й посвещение. Синът й Дани гледаше в камерата с грейнала усмивка.
Кейти си бе записала няколко телефони номера от телефона му. За по-късна употреба, си каза тя като оправдание за нарушаването на личното му пространство.
Но знаеше много добре, че мъжът не трябва да бъде притискан. Баща й бе също толкова упорит, колкото и Джак, или може би бе обратното. И все пак двамата мъже имаха нещо общо. Когато се влюбваха, хлътваха до уши. За тях нямаше втори път. Видът на баща й, който линееше по отсъстващата майка години наред, караше Кейти да я мрази все повече.
Тя нямаше да позволи на брат си да страда по същия начин.
Той бе в затруднено положение и трябваше да помисли.
А малката му сестра трябваше да му пази гърба, докато той не намереше свой начин да разреши проблема.
Кейти би могла да се обади на тази Джеси и да й каже истината за брат си, но кой знае до какво щеше да доведе това. Ако се окажеше грешка, отношенията между Кейти и Джак щяха да се обтегнат още повече.
Брат й, й липсваше. Собствените й проблеми напоследък й напомниха колко силно се нуждае от малкото си семейство.
Обади се на румсървиса, поръча богата на протеини закуска за брат си и после каза на мениджъра, че иска да се срещне с него и с управителя на хотела.
Трябваше да се погрижи за няколко неща, преди двамата с Джак да се метнат на самолета.
В офиса на мениджъра тя покани двамата мъже да седнат.
— Искам да ви помоля за една голяма услуга от частен характер, която трябва да си остане между нас.
За пръв път от месеци Кейти изпитваше задоволство от себе си.
Моника вървеше заедно със сестра си към паркинга, пълен с чисто нови автомобили. Макар Дани да се чувстваше по-добре, студеният ден бе накарал Джеси да помоли една съседка да го наглежда, докато тя си избере нова кола.
Нещо в историята Ние изгорихме колата ви, затова елате да си изберете нова адски човъркаше Моника. Ако Джеси не беше такава страхопъзла, тя също щеше да постави под въпрос този невероятен късмет.
Въпреки това те обикаляха колите и обсъждаха плюсовете и минусите им.
Господин Грейвис изброяваше екстрите.
— Навигацията е много популярна сега. Всички нови коли имат блутут връзка за мобилни телефони, което ги прави по-безопасни на пътя.
— Икономията на гориво е по-важна от скоростта — каза Джеси на дилъра.
— Искате ли хибрид?
— Живея в апартамент. Зареждането може да е проблем — каза му тя.
Моника не се бе замисляла за това.
— Значи малък двигател с повече изминавани километри за галон. Имате син, нали?
Джеси кимна.
— Мисля, че кросоувър е идеален избор — каза Моника. — Място за петима, голям багажник. Скоростта е по-добра от тази на големите джипове. — Моника заведе сестра си при въпросните коли и отвори вратата на една синя.
Джеси се настани на седалката и постави ръце на волана.
— Приятно е.
— Кожени седалки с отопление, камери отзад, образът, от които се предава на навигационната система. — Господин Грейвис рецитираше статистиката на колата, докато Моника се настаняваше на пасажерската седалка.
— Какво мислиш, Джеси?
— Харесва ми…
— Но?
— Пикапите също са хубави.
Усмивката на Моника посърна. Пикапът на Джак беше стар. Дори сега Джеси си мислеше за него. Моника отпусна ръка върху тази на сестра си.
— Това е твоята кола. Джак не е тук.
— Знам. — Джеси се обърна, огледа интериора на колата и поклати глава. — Мисля, че тази е добър избор.