— Моника. Той ме знае като сестрата на Джеси.
Дамата записа името й.
— Боя се, че Джак не е на работа днес. Защо не ми дадете номера си и аз ще му оставя съобщение.
— Наистина ли? Искам да кажа, че е много мило от ваша страна.
— Казахте, че е важно.
— Да. Така е. Много важно. — Моника й даде номера на мобилния си телефон. — Утре ще работи ли?
Дамата изглеждаше озадачена от въпроса й.
— Не съм сигурна. Позволяваме на служителите си да се сменят през празниците. Честно казано, не ми е разрешено да давам информация за личните планове.
— Естествено. Разбирам ви. — Моника протегна ръка, за да се ръкува с жената. — Благодаря ви.
— За мен е удоволствие, Моника. Весела Коледа.
— И на вас.
Докато Моника напускаше хотела, беше сигурна, че нечии очи я проследяват как си тръгва. За втори път през този ден момичето си помисли, че коледният дух е обзел хората в Онтарио и те някак твърде усърдно предлагат помощта си.
Четиринадесета глава
Джак пришпори коня си, наслаждавайки се на хладния въздух, който се удряше в лицето му. За пръв път от много дни насам чувстваше ума си прояснен. И с тази яснота се размърдаха мислите и тревогите.
Здраво бе объркал работите с Джеси. Трябваше да си мълчи за брака и да остави на момичето повече време да свикне с него.
Сега трябваше да намери начин да се върне в живота й, без да я подплаши. Повече от всякога искаше да разбере дали го обича. Кейти като че ли смяташе, че е така, а тя дори не се бе срещала с Джеси.
— Какво ти каза, за да те накара да си тръгнеш от апартамента? — беше го попитала сестра му в самолета, докато се прибираха в Тексас.
— Каза, че е било просто секс. — Джак беше решил да се разкрие пред сестра си.
— И ти й повярва?
— Че какво да си мисля? Тя ми отказа и ме изпрати да си вървя. Да търся мечтите си с някой друг. Някой, който няма дете, което да ме задържа на едно място.
Кейти поклати глава и завъртя очи.
— О, Джак, какъв си глупак. Не разбираш ли какво е направила тя?
— Беше пределно ясно. Тя каза „не“.
Сестра му се наведе към него през пътечката между седалките и го погледна в очите.
— Докато яздиш Дансър, обмисли добре и продължително това, което току-що ми каза. Добре и продължително.
Язденето на любимия му кон в тексаското ранчо му осигури достатъчно време и тишина за мислене.
Джеси изпитваше болка, когато му каза да си върви. Очите й изглеждаха стъклени от страх, но след това бе стиснала решително зъби. Силният инстинкт на майката се беше проявил и тя бе теглила чертата. Каза му, че е я е притиснал прекалено много… прекалено бързо.
И въпреки това, когато му бе обяснила причините за отказа си, никоя от тях нямаше нищо общо с личността, с която й се бе представил. Не му беше казала не защото работеше като сезонен сервитьор. Не, беше му казала, че някой ден ще съжалява за това. Така че Джеси отново трябваше да се държи като възрастна и да му откаже.
Само че не беше нужно да казва „не“. И тя не бе единственият възрастен в тази връзка.
Джак препускаше с Дансър към най-западния край на бащиния му имот и гледаше как слънцето се спусна към хоризонта.
Представи си Джеси, облечена в лятна рокля и усмихната, как се смее в полето… с каубойска шапка на главата.
Двамата с Дани щяха да ловят риба на реката. Дали момчето обичаше да лови риба? Имаше голяма вероятност изобщо да не бе опитвало досега.
В гърдите му започна да се натрупва съжаление.
Трябваше да оправи всичко. Да превърне в реалност образа, който бе създал в главата си.
— Моника ли е на телефона? — попита Кейти, когато жената вдигна слушалката.
— Да. Кой се обажда?
— Моника, на телефона е сестрата на Джак, Кейтлин. Надявам се да нямате нищо против, че задигнах телефонния ви номер и реших да ви се обадя.
Моника се поколеба.
— Не знаех, че Джак има сестра.
— Такава, която обича да му се бърка в живота и той ще откачи, когато разбере, че ви се е обадила.
Моника се засмя; топло и искрено.
— Изглежда и двете с вас сме от любопитните. Вчера отидох да потърся Джак, но хората в службата му казаха, че не е там.
— Трябваше да проясни мислите си… нали се сещате, след случилото се.
— След като глупавата ми сестра му отказала.
Кейти се усмихна.
— По всичко личи, че и брат ми не се е представил по-добре.
— Не съм била там. Според Джеси станало много внезапно. Не ме разбирайте погрешно, те флиртуваха от седмици. Много беше сладко, всъщност. Сестра ми се опитваше адски усилено да не му обръща внимание, а той направо пляскаше с ръце, за да я накара да го забележи.