Мисълта, че брат й се е държал като кралски паун, накара Кейти да се изкиска.
— О, бих дала всичко, за да го видя.
— Тъжното е, че Джеси ужасно иска да не му обръща внимание.
Сега вече стигаха до същността на разговора.
— И според вас защо е така?
— Страхува се. Чисто и просто се страхува. Дани е нейният свят. Това е племенникът ми. Сигурна съм, че Джак ви е разказал за него.
Кейти преглътна мъчително. Лицето й посърна и гърлото й се стегна.
— Да. Спомена нещо за сина й.
— Когато имате дете, нещата не са толкова прости. Тя винаги е била истински воин. Мама не е съвсем идеалният пример за стабилност — каза й Моника.
— Нито пък нашата.
— Ами Джеси изобщо не иска да прилича на нея. Мисля, че ако Джак беше действал по-бавно, нещата щяха да се развият по различен начин.
Кейти вече харесваше Моника.
— Усещам, че двете ще се разбираме много добре.
— И аз така мисля. Може би трябва да влеем малко здрав разум в главите и на двамата.
Не и когато в тази история са замесени толкова много лъжи.
— Моника, има някои неща, свързани с Джак, които и двете трябва да научите, но аз няма да споделя тези тайни. Не е моя работа.
— О, Господи… моля ви, кажете ми, че Джак не се е забъркал в някакви неприятности. Нали не го преследват тексаските рейнджъри, или както там ги наричате?
— Не! Тексаските рейнджъри! Това беше смешно, Моника. Не, Джак няма досие и никакви скрити лоши качества. — Даже напротив.
— О, добре.
— Кажете ми само едно нещо. — Кейти изчака Моника да й отговори.
— Какво?
— Сестра ви обича ли брат ми?
Моника се изкиска.
— Тя плаче всеки ден и не е яла като хората, откакто той си тръгна. Казва ми, че не може да го обича, но аз разпознавам любовта, когато я видя. Вашият брат и моята сестра са създадени един за друг.
Кейти почувства как сърцето й се свива.
— В такъв случай ангажирайте вниманието на сестра си, докато аз влея малко здрав разум в главата на брат ми.
— Тя си има Дани, Коледа, работата… и мен. Вниманието й е ужасно ангажирано.
— Просто й напомнете, че Джак е добро момче. Каквото е наистина, уверявам ви.
— Никой от нас не си е помислял нещо друго. Какво вече казах, тя просто е уплашена.
— Е, ами аз съм по-уплашена от това какво ще се случи, ако не се сдобрят. Джак е съсипан.
— Същото се отнася и до Джеси.
Кейти се усмихна.
— Значи с вас трябва да работим заедно и да оправим тази каша. Е, поне доколкото можем.
— Звучи ми като добър план — отвърна Моника, преди да затвори телефона.
Кейти продължи да държи слушалката в ръка.
— Сега трябва да накарам Джак да осъзнае, че тя го обича.
Макар да звучаха коледни песни и Дани да барабанеше с длани по пакетите с подаръци, настроението на Джеси беше скръбно. Дори времето показваше униние, като заливаше с дъжд прозорците на апартамента. Бяха минали само няколко дни, откакто Джак бе излязъл от живота й, но тя имаше чувството, че от месеци не го бе виждала да се усмихва.
По дяволите, колко й липсваше.
Липсваше и на Дани. Всъщност, когато бе показала за пръв път новата кола на момчето, първата му реакция беше да се обади на Джак.
Дори сега Дани говореше за Джак и колата.
— Трябва да вземем Джак и да го заведем на разходка — извика той от другия край на стаята.
— Джак е малко зает сега. — Стомахът й се свиваше при мисълта, че трябва да каже на сина си, че вероятно повече никога няма да го видят. Не можеше да понесе нови удари. Дани щеше да тъгува за липсата му също толкова силно. Дори повече, защото нямаше да разбере какво го е накарало да си тръгне.
— Той ще дойде ли на Коледа? Трябва да го поканим. Семейството му е чак в Тексас, нали знаеш.
— Вероятно ще се прибере у дома за Коледа, Дани.
— Ама може да дойде тук. Дори не е нужно да купува подаръци. Може да си играе с мен и новите ми играчки. Той обича да си играе с камиони.
Джеси прехапа езика си и се опита да се усмихне.
— Аз ще си играя с камионите заедно с теб.
— Знам, ама Джак каза, че като малък си играел часове наред с камионите.
Дани бръкна под елхата и разтърси друг пакет.
Вътре имаше бельо. Не точно играчка или камионче, но нещо за разопаковане. Трябваше да купи още неща, но Дядо… или в нейния случай Госпожа Коледа… беше разорена. Джеси накара Моника да й обещае, че няма да й купува нищо, а да похарчи всичко, което иска, за сина й.
— Сигурна съм, че е било така.