Джеси щеше да се раздели с новата си кола, нещо, от което отчаяно се нуждаеше, за да му вземе нов пикап. Или може би смяташе те… те двамата да използват пикапа.
— Благодаря ви отново, господин Грейвис.
— Пак заповядайте. Беше забавно. Чувствах се като Дядо Коледа, който подарява кола на нищо неподозираща жена.
Джак прекъсна линията и закрачи бързо към къщата.
Икономката и готвачка Бет го сгълча, че трябва да си събуе ботушите, преди да „влезе в нейната чиста къща”. Познатата проповед го накара да се ухили още повече.
— Може и да те е нямало дълго време, но тук правилата не са се променили — каза Бет, като му се закани с пръст откъм кухненския умивалник. Една от причините Джак да не се главозамае от богатството на Морисънови беше, че баща му винаги наемаше практични хора като Бет.
Няколко силни дръпвания и ботушите му се озоваха под пейката в коридора.
— Виждам, че си все тъй свадлива — подразни я той.
Бет, жена около шейсетте, го дари с усмивка.
— Виждам, че ездата е минала добре. Радвам се да видя, че се усмихваш.
Джак отиде до нея и я целуна по челото.
— За какво беше това, за Бога?
— За всичко, което правиш. Мисля, че никога няма да мога да ти се отблагодаря.
Бет скръсти ръце на гърдите си и присви очи.
— Да не си пил?
Джак тръсна глава и се разсмя.
— Днес не. Знаеш ли къде е Кейти?
— Мисля, че е в бърлогата, занимава се с коледната елха.
Още една целувка и намигване, и Джак тръгна да търси сестра си. Тя, разбира се, се занимаваше в пренареждане на украсата така, както й харесва на нея. Облечена в широк пуловер и сини дънки, Кейти изглеждаше много повече като сестрата, с която беше израснал. Облечената в лъскави дрешки Кейти никога не се бе разбирала добре с него.
— Джеси избрала пикап — избъбри той, сепвайки сестра си.
— Какво?
— Пикап. Е, накрая си взела кросоувър, но оглеждала пикапите.
Кейти остави на пода играчката, която държеше в ръката си.
— И това би трябвало да ми говори нещо? ‘Щото да знаеш, че не се получава.
Джак сграбчи Кейти за раменете.
— Защо жена, която живее в апартамент и работи като сервитьорка, ще си купува пикап?
— Не мисля, че ще го направи, освен ако съпругът й не настоява. Вие, мъжете, като че ли винаги искате да си имате камиончета.
— Точно така! — Джак придърпа Кейти към себе си и я прегърна силно. — Трябва да вървя.
Кейти се усмихна.
— Нима? И къде?
— Знаеш къде отивам. Но първо трябва да напазарувам. Ще се оправиш ли с татко? Много ще се ядоса, когато се прибере и разбере, че ме няма.
Кейти го хвана здраво, завъртя го към вратата и го бутна напред.
— Не се притеснявай за татко. Върни се там и оправи нещата. И този път гледай да не сгафиш.
Фразата „с разбито сърце” не беше достатъчна, за да опише болката в гърдите й. Изкарването на всеки ден й струваше огромни усилия. Джеси се смъмри за пореден път. Не трябваше да го прогонвам.
— Пак си говориш сама — извика Моника от дневната.
— Напоследък често го прави — обади се Дани.
Моника и Дани изработваха картички, които смятаха да изпратят за Коледа. Дани рисуваше картинката, а Моника ги надписваше от вътрешната страна. Тримата бяха започнали тази традиция от първата Коледа, откак Дани се научи да драска върху хартия.
— Не си говоря сама.
— Сериозно? Има ли някой в кухнята, когото не виждаме оттук? — попита Моника през смях.
— Накрая ще откриеш въглен в чорапа си, Мо.
Дани се засмя.
Джеси разбърка яхнията, която къкреше на печката, и угаси пламъка.
Силно почукване по вратата накара и тримата да обърнат глави към нея. Моника погледна часовника си.
— Очакваме ли някого?
— Не.
Джеси отиде до вратата, бършейки ръцете си в престилката. Надникна през шпионката и видя червена кутия.
— Кой е?
— Доставка.
Тя сви рамене и отвори вратата.
Пред себе си видя две ръце, отрупани с красиво опаковани подаръци, под които се виждаха дънки и каубойски ботуши.
Устната й затрепери.
— Хо, хо, хо! — Джак влезе в апартамента така, сякаш бе излязъл оттам само преди няколко часа, а не преди седмица.
— Джак! — Дани скочи на крака и изтича до мъжа. Обгърна крака му с ръце и едва не го накара да изпусне подаръците на земята.
— Здрасти, партньоре.
Моника се изправи и започна да взема пакетите от ръцете на Джак.
— Ето, нека ти помогна.
— Благодаря. — Джак прегърна Дани със свободната си ръка.