Выбрать главу

Точно сега искаше просто да лежи в обятията на Джеси и да забрави за всичките си досегашни неприятности.

Сепна го звукът от отваряне и затваряне на врата, последван от гласа на Дани.

Той се вцепени и посегна към одеялото, а Джеси се засмя.

— Реалността ни връхлетя с пълна сила — рече тя.

Джак я целуна по носа и се насили да се отмести от нея. Едва тогава осъзна, че не е използват презерватив. Погледна към Джеси, за да види дали го е забелязала. И да беше, не каза нищо.

Няма значение. Аз ще се оженя за тази жена, дори това да е последното нещо, което правя в живота си. Нахлузи бързо боксерките си и с намигване подхвърли на Джеси дрехите й.

— Джеси? — извика Моника.

— Чакай малко — засмя се Джеси. — Аз, ъ-ъ-ъ… ей сега идвам.

Моника се разсмя.

Сестри.

Петнадесета глава

Изядоха яхнията, която беше приготвила, и се смееха на Дани, който продължаваше да разтърсва пакетите под елхата.

— Тук трябва да има дрехи — рече той намръщено.

— Защо реши, че е така?

— ‘Щото отвътре не се чуват никакви звуци и не тежи много. — Дани хвърли кутията под елхата и вдигна един от пакетите, които беше донесъл Джак.

— Без звук и лек, да, сигурно са дрехи — съгласи се Джак.

— Това — изписка Дани, повдигайки красиво опакования пакет над главата си, — е играчка. Не е тежко, но отвътре се чува потракването на пластмасови парчета.

Джеси улови ръката на Джак на масата и се усмихна на Моника.

— Откъде знаеш, че е пластмаса?

Дани затвори очи, пренасяйки разклащането на подаръците на следващото ниво.

— Аз съм на пет. Всичките ми играчки са пластмасови.

Джак стисна ръката й, докато разговаряше със сина й.

— Добре, Дани, какво искаш най, ама най-много за Коледа?

— Искам колело.

Джеси го очакваше. Само това си беше поискал. Колелото, което криеше в опаковката му в стаята си, щеше да озори доста Дядо Коледа, докато го сглоби, след като Дани отиде да си легне.

— Но знаеш ли кое ще е още по-добре от колело? — попита Дани.

О, не. Тя не знаеше, че Дани иска още нещо. В писмото му до Коледа, което бе написал след Деня на благодарността, пишеше само за колело.

Червено колело, два пъти по-голямо от онова, което имаше сега.

— И какво е това, приятелче? — попита Джеси.

— Искам къща с автомобилна алея и място, където да си карам колелото. Тогава леля Моника ще си има собствена стая и няма да се налага да спи на дивана. А мама ще си паркира колата в гаража. — Дани скочи на крака. — Видя ли новата ни кола? — попита той Джак.

— Не. — Джак се усмихна на Джеси.

— Господи, покрай всички вълнения напоследък съвсем забравих да ти кажа какво се случи.

Палецът на Джак галеше ръката й, докато той търпеливо чакаше за обяснение.

— След като си тръгна, се обадиха от сервиза. Избухнал някакъв пожар, който унищожил колата ми.

— Наистина ли? — попита Джак, без усмивката му изобщо да потрепне.

— Поне така ми казаха. Дилърът ми даде да си избера нова кола. Можеш ли да си представиш?

Джак наклони главата си настрани. Нещо в начина, по който я гледаше, я накара да замълчи.

Моника се изправи и започна да разчиства чиниите от масата.

— Все още очаквам дилърът да се обади и да каже, че това е било една голяма грешка.

— Не знам, Моника. Дилърите мразят да ги съдят — обясни Джак, отмествайки поглед към Моника.

— И аз това й казах.

— Не му се връзвам.

— Какво си взе? — попита Джак, сменяйки темата.

— Мама получи най-яката кола на света. Има телевизия на задната седалка и един женски глас, който ни казва посоките, ако се изгубим. — Дани хвана Джак за ръката. — Ела, трябва да я видиш.

Джеси стрелна Джак със съчувствен поглед, докато Дани го дърпаше да стане.

— С удоволствие ще я видя.

— Ще донеса ключовете. — Джеси се изправи, намери чантата си до вратата и започна да рови в нея за ключовете.

— Знаеш ли какво, защо не отидем за сладолед? — предложи Джак. — Майка ти може да ме закара с новата си кола.

— Можем ли, мамо?

— Разбира се, защо не? Искаш ли да дойдеш, Моника? — Джеси се обърна към сестра си, която бе заета с миенето на чиниите.

— Вие вървете. Аз ще почистя тук.

Слънцето беше залязло и навън подухваше студен вятър. Жилищният комплекс имаше паркинг, но на апартамент се падаше само по едно паркомясто. Преди да получат новата кола, там паркираше Моника.