Джеси използва дистанционното, за да отключи колата.
— Все още не мога да повярвам, че е моя. Чувствам се така, все едно съм спечелила от лотарията, без да играя.
Джак я прегърна през раменете, докато вървяха.
— Понякога хубавите неща наистина се случват на онези, които ги заслужават.
Когато стигнаха до колата, Дани отвори задната врата и скочи вътре.
— Джак, виж! Телевизор.
— На него могат да се гледат и дивидита — каза Джеси на Джак, докато той прокарваше длан по рамката на вратата, която бе отворил Дани.
Когато се наведе вътре, за да разгледа, той погъделичка момчето.
— Идеална е за дълги пътувания.
— Така каза и дилърът. Никога не съм си помисляла, че ще имам подобна кола.
— Безопасна ли е? — попита Джак.
— Краш-рейтингът й е доста приличен. И е много икономична.
Джак заобиколи колата и погледна под предния капак.
— Четири цилиндъра?
— Пак повтарям, че е много икономична.
Джак се обади изпод капака:
— Мисля, че е много добър избор.
За пръв път, откакто бе докарала колата вкъщи, Джеси почувства, че наистина може да й се наслади. Без Джак всичко й бе изглеждало някак сиво и малко чуждо.
Той затвори капака.
— Ще ме повозиш ли?
Дани вече се беше настанил на задната седалка и си беше сложил колана.
След като си взеха сладолед, те продължиха да обикалят из квартала и да гледат коледни украси, докато Дани не заклюма на задната седалка.
Когато завиха по улицата, водеща към апартамента й, Джак я погледна.
— Хубаво е да видя, че се сдобиваш с нови неща — каза той. — Усмивката ти грее.
По дяволите, тя не искаше от него да си мисли, че има нужда той да й ги купува. Заедно щяха да решават как да плащат сметките и да оправят нещата.
— Това е просто кола, Джак. Усмихвам се, защото я споделям с теб.
— Дани като че ли е готов да иска от Дядо Коледа гараж, в който да я паркира.
— Дани не осъзнава какво иска, когато каза, че иска къща за Коледа. Мисля, че е гледал Чудото на 34 улица.
— Децата мечтаят по-наедро от възрастните. Мисля, че това е част от невинността им.
Тя се съгласи.
— Възрастните знаят, че сбъдването на мечтите изисква големи усилия. Децата смятат, че е нужно само да си го пожелаят, като видят падаща звезда.
Джеси спря на паркомястото и угаси двигателя.
— Е, какво ще кажеш? — попита тя, като погали волана.
— Мисля, че е идеална. — Той се наведе към нея и я целуна. Кратка и сладка целувка. — Мисля, че не бива да преставаш да си пожелаваш неща, когато видиш падаща звезда — прошепна той с усмивка.
Джеси гледаше проблясващите му сиви очи и нямаше как да не си помисли, че й приличат на звезди.
— Хайде — подкани я той, след като се отдръпна от нея. — Да сложим Дани в леглото. После аз ще сложа теб.
Тя се измъкна от шофьорската седалка. Това вече звучеше като перфектен план.
Джак и Джеси прекараха нощта като се любиха. Наваксваха си за всичкото време, което бяха изгубили. На сутринта Джак беше готов да излезе за няколко часа. Нуждаеше се от солиден план за това как да обясни измамата си на Джеси. Прехвърляше думите в ума си, опитваше се да перифразира всичко, за да не се чувства тя излъгана.
Колкото повече се мъчеше, толкова повече осъзнаваше, че тя щеше да се ядоса. По дяволите, не би искал да е на нейното място.
Имаше нужда от женски съвет.
Имаше нужда от малката си сестра.
Промъкна се зад Джеси, която правеше тестото за курабийки, и я целуна по врата.
— Захарни курабийки? — попита той, като я прегърна през кръста с едната си ръка, а с другата топна пръст в лепкавата смес. Облиза го и се наслади на ваниловия аромат.
— От най-добрите.
— Не съм сигурен. Шоколадовите бисквитки вината са ми били най-любимите.
Джеси се засмя и го перна през ръката, когато той посегна да топне отново пръста си.
— Ножовете за сладки не стават за шоколадови бисквити, освен това те не могат да се покриват със захарна глазура.
— Еха, захаросана шоколадова бисквитка. Мисля, че в идеята ти има нещо.
Тя се изкиска и взе една лъжица, за да разбърка маслото.
— Не ми се иска да го казвам — Джак завъртя Джеси на мястото й, докато не се обърна с лице към него, — но трябва да отида да свърша няколко задачки, да се обадя в хотела.
— Трябва ли да работиш днес? — Тя избърса ръцете си в кърпата и я остави настрани.
— Може да се каже.
— Какво означава това? — попита Джеси с усмивка.
— Ще ти обясня после. — Не му се искаше да лъже. Отиването в хотела и работата, която имаше да свърши там, бяха планирани отдавна, но не точно по начина, по който си мислеше Джеси.