Выбрать главу

Джеси разчисти масата им и сложи сметката по средата.

— Ще дойда, когато приключите — каза им тя.

За момент Джак се изкуши да хвърли кредитната си карта на масата и да плати цялата сметка, за да види дали тогава Джеси щеше да го погледне в очите. Том го избави от това изкушение.

— Предполагам, че искаш да платя и това, а Джак?

— Хей, аз шофирах — каза той.

— И ние платихме горивото. — Каквато всъщност беше уговорката, а Джак плащаше за престоя в „Хотел и казино „Морисън” във Вегас.

Том, Дийн и Майки събраха парите на масата и ги подадоха на Джеси.

— Задръж рестото — каза й Том.

След като Джеси тръгна, Майк каза:

— Изглежда удари на камък с тази.

— Човече, не мога да повярвам, че още ми се вие свят — каза Дийн.

Джак бръкна в джоба си за ключовете от пикала.

— Ето, Майк. Защо не изпратиш Том до летището? Дийн и аз ще останем за по още едно кафе.

— Знаеш ли, това е чудесна идея. Возенето в кола сега едва ли ще понесе на стомаха ми. — Дийн леко зеленееше.

— Кога казваш е полетът ти?

— В шест — рече Том.

— По-добре да те закараме. Проверките за сигурност по летищата отнемат цяла вечност в наши дни. — Всички станаха и си стиснаха ръцете.

— Ще се видим у дома другия месец — каза Джак на приятеля си.

Силно потупване по гърба и Том каза:

— Късмет, Мур.

Джак отново седна, след като Том и Майк тръгнаха. Дийн подпря ръце на масата и обхвана глава между дланите си.

— Защо ми позволихте да пия толкова много, момчета. Маги мрази, когато пия прекалено много.

— Ще те оправим, преди да завлечеш разкаяния си задник вкъщи.

Когато Джеси забеляза, че само двама от компанията си тръгват, трябваше да погледне отново, за да се увери. Джак й помаха от масата.

— Приятелите ви си тръгват без вас?

— Том ще лети обратно до Тексас, а Дийн се нуждае от още черно кафе, преди да го върнем на годеницата му.

— Правилно. — С кана в ръка, Джеси им наля по още едно. Преди тя да ги остави, Джак изкара печелившата си усмивка.

— Е, Джеси, мога ли да те заинтригувам достатъчно за една среща с мен?

Тя завъртя глава на една страна.

— Това опит за свалка ли беше?

Раздразнен, Джак поклати глава.

— Щом ме питаш, явно съм изгубил тренинг.

Дийн се засмя, но си сдържа езика зад зъбите.

— Поласкана съм, Джак. Джак, нали така?

Той кимна.

— Защо имам чувството, че има и „но”? — попита Джак.

Джеси сложи свободната си ръка на масата и се наведе на нивото на очите му.

— Но, аз съм много заета жена. Така че освен ако нямаш портфейл, голям колкото егото ти, а предполагам, че щом приятелите ти платиха сметката и бензина, най-вероятно си разорен, не се интересувам.

Дийн подсвирна.

Джак беше прекалено зашеметен, за да отговори.

Джеси продължи да го гледа втренчено, докато той не продума:

— Е, проклет да съм. Мисля, че за пръв път някой ми казва подобно нещо.

Джеси изправи рамене и повдигна вежди.

— Е, поне съм честна. Сладък си, каубой. Признавам ти го. Но с това не се купува кафе в този град. В Тексас, може би да. Може да се пробваш на някоя сервитьорка там.

— Не съм в Тексас. А и аз искам да изведа теб на среща.

— Отново, поласкана съм, но не, благодаря.

— Мислиш, че съм сладък — каза той, което не беше най-хубавият комплимент, който е получавал през последните години, но му беше достатъчен.

Самодоволна усмивка премина през лицето на Джеси.

— Не се отказваш, нали?

— Не. Не и лесно.

— Добре тогава, какво ще кажеш за това… обслужвам маси през нощта в тази долнопробна кръчма, за да мога да прекарам време с петгодишния си син у дома.

Погледът на Джак се стрелна към лявата й ръка. Нямаше пръстен.

— Ако си омъжена, защо просто не го кажеш?

Тя поклати глава и после пак я наклони на една страна.

— Омъжена, друг път. Дори не получавам детски. Не че нещо от това те засяга.

Не е омъжена, отглежда петгодишния си син сама и трябва да работи в тази гробница, за да се справи. Нищо чудно, че търсеше пари, а не любов. Думите на Хедър отекнаха в главата му. Всяка жена ще е с теб заради парите ти, Джак. Но тази жена, Джеси, нямаше представа за състоянието му. И ако беше толкова алчна за пари, защо постоянно плащаше за палачинките на клиентите си? В нея имаше нещо повече от това, което показваше. Изведнъж предизвикателството да я спечели го завладя.

Джеси тъкмо се канеше да се отдалечи.

Той я спря.

— Децата ме обичат.