— Ще ти запазим малко от глазурата, за да си направиш свои — рече Джеси.
Джак погледна към Дани, който играеше една настолна игра с Моника в дневната, след което се наведе и целуна Джеси.
Устните й се притиснаха нежно към неговите. Такава топлина. С нетърпение очакваше момента, в който щеше да сложи пръстена на пръста й и да я обяви за своя.
Джак прекъсна целувката и я притисна към себе си, преди да се отдръпне.
— Ще се върна — обеща той.
— Няма да е зле да го направиш — сгълча го закачливо тя.
Той заобиколи плота и махна с ръка на останалите.
— До скоро, Дани.
— Тръгваш ли си? — вдигна рязко глава момчето.
— Имам да свърша няколко задачки.
Дани се изправи и изтича да го прегърне. В малкото момче, което се хвърли в прегръдките на Джак имаше нещо, което го накара да си мисли, че всичко, което прави, си струва. Джак го целуна по главата.
— До после, партньоре.
— До после, чичо Джак — повтори Дани.
Джак отвори вратата и се извърна, за да погледне към Джеси. Косата й бе вързана на опашка, а престилката, стегната около кръста й, бе побеляла от брашно. Тя се усмихна още преди да вдигне глава и да го види, че я гледа.
Не искаше повече да обърква нещата.
Щом се озова отвън, той извади телефона си и видя, че го очаква съобщение.
— По дяволите, Джак, къде си? — Беше Кейти. — О, няма значение. Виж какво, татко се прибра ядосан, че те е изпуснал. Двамата с Бет се разговориха и макар да си държах устата затворена, те се досетиха, че е замесена жена. Която искаш за постоянно в живота си. Кълна се, че не съм обелила и дума. С други думи, той идва към теб. И двамата идваме. Ще се опитам да го задържа, докато не оправиш нещата с Джеси. Нали ще ги оправиш? О, каза също и че докато е там, ще се срещне със строителя на новия ти проект. Последния един час прекара на телефона, раздаваше заповеди. Както и да е, считай се за предупреден.
Джак изключи телефона си и скочи в пикапа. С малко повече късмет щеше да успее да стигне в хотела и да се изкъпе и преоблече преди баща му да нахълта в апартамента.
Гейлорд Морисън правеше всичко по тексаски.
С размах!
Джак прекоси с широки крачки фоайето и тръгна към асансьорите. Сам от рецепцията го видя и побърза да го настигне.
— Господин Морисън…
— Не сега, Сам, бързам. — Джак натисна бутона на асансьора.
— Баща ви идва насам.
— Знам. — Той натисна отново копчето, раздразнен от бавната му скорост.
— В другия апартамент лукс на хотела имаме гост. Баща ви при вас ли ще отседне?
Асансьорът светна.
Джак се вмъкна вътре.
— Аз ще се погрижа за това, Сам. Не се притеснявай.
Чистачките бяха заличили всички следи от запоя на Джак преди краткото му пътуване до Тексас. Той се съблече в движение, но се погрижи да прибере всичките си дрехи в гардероба като един добър ерген. След двайсет минути вече издокаран от главата до петите в „Армани”, с шапката „Стетсън” на главата и с лъснати ботуши на краката. Реши, че не изглежда много по-различно от Джак Мур.
Телефонът му иззвъня, докато закопчаваше часовника на ръката си.
— Ало?
— Господин Морисън, баща ви и сестра ви пристигнаха.
Джак си пое дълбоко дъх.
Нека игрите започнат.
— Коя зала да използваме? — попита той.
— Тази, която е до офиса ми — предложи Сам.
— Отивам натам.
Не че не му пукаше за баща му. Обичаше стареца, но понякога той стигаше до крайности и бе твърде доминиращ.
Джак слезе във фоайето и се озова пред внушителен брой хора и организиран хаос. Баща му стоеше пред Сам, който говореше бързо и ръкомахаше. Отдалеч Гейлорд Морисън изглеждаше като пътна барикада, човек, който веднага привлича вниманието. Със своите шейсет и четири години и сто килограма, той можеше да мине за пенсиониран футболен защитник. Косата му бе прошарена. До него стоеше Кейти, облечена в една от абсурдните си мини поли. Вероятно, за да ядоса баща си. Обожаваше да го дразни и редовно го правеше.
Гейлорд зърна Джак и прекъсна разговора си с мениджъра на хотела.
— Джак! — извика той, като се обърна.
Джак протегна ръка, която баща му пое със здраво стисване, преди да го придърпа в прегръдка.
— Какво си мислеше, че правиш, като избяга от дома, преди да съм се прибрал?
— И аз се радвам да те видя, татко. — Въпреки неподходящия момент за пристигането му.
Около тях се суетяха пикола, които помагаха с багажа. Сам беше готов да изпълни всяка поставена му задача, а половин дузина мъже в бизнес костюми се бяха наредили зад по-възрастния Морисън.