— Първо Денят на благодарността, сега Коледа — излая Гейлорд, като се отдръпна назад и нареди на Сам да намери стаи за шофьора и персонала му.
Кейти отиде до Джак и приближи устни плътно до ухото му, за да може да я чуе.
— Кълна се, че не съм обелила и дума — прошепна тя.
Джак я потупа по ръката и й се усмихна.
— Радарът му винаги е работил по-добре, от която и да е сателитна чиния.
Кейти се разсмя, отмятайки глава назад.
Във фоайето се появиха проблясъци. Джак се огледа и забеляза един репортер, придружаван от фотограф.
— Какво правят те тук? — попита той сестра си.
— Заради теб са дошли. — Гейлорд се обърна към децата си.
— Заради мен?
— Чувам, че в живота ти се е появила някаква специална дама, която скоро може би ще се присъедини към семейството ни. — Последните думи на Гейлорд бяха изречени бавно и прозвучаха почти като въпрос.
Усмивката на Джак премина в намръщена гримаса. Не му харесваше мисълта, че пресата навлиза до такава степен в живота му. Освен това първо трябваше да направи предложение на Джеси… отново.
— Не е ли мое решението кога да се повика пресата? — попита той баща си.
— Значи наистина има бъдеща госпожа Морисън? — Самата мисъл, че Джак ще се жени, очевидно радваше мъжа. Човек трудно можеше да му се сърди.
— Има някого — потвърди Джак. — Но предпочитам да не го обсъждаме тук, ако нямаш нищо против.
Гейлорд изпъчи гърди така, сякаш отново щеше да става баща.
— Адски добри новини! — рече той. — Кога ще се запознаем с нея?
— Винаги си ме обвинявал, че стоя в светлината на прожекторите, татко — сгълча го Кейти. — Не може ли да го направим насаме? Не мисля, че Джак иска да говорим тук.
Джак кимна към асансьорите.
— Ще сервират обяд в апартамента ми преди срещата. Да поговорим там.
Трябваха му още няколко минути, за да отклони баща си, но щом мъжът тръгна към асансьорите, Джак повика Сам с пръст.
— Обяд за трима. Какъвто там е специалитетът, заедно с бутилка „Краун Роял” и бутилка шардоне за госпожица Морисън.
— Ами срещата? Баща ви поиска…
— Кажи в кухнята да побързат. Ще слезем след час — прекъсна го Джак, преди да се обърне към семейството си. — О, Боже…
Дани разлюля краката си от ръба на стола, докато поставяше малките ядливи сребристи топчета върху сладката си. Ако украсяването на сладкишите му отнемаше толкова време всеки път, щяха да приключат с подготовката им някъде около Великден.
Моника бутна входната врата, понесла купчина чисто пране. Жилищният комплекс имаше собствени перални и сушилни, но те се намираха от другата страна на паркинга.
Джеси взе коша от сестра си, за да може тя да затвори вратата.
— Навън става студено — оплака се Моника.
— По-добре студено, отколкото горещо. Когато навън е двайсет и шест градуса.
Моника махна с ръка към Дани.
— Моне шедьовър ли създава там или какво?
— Не го е наследил от мен. Аз ще омажа всичко наред с глазура, ще напръскам отгоре с ония зелени и червени пръчици и това е.
Моника поклати глава.
— Колко е направил досега?
— Две.
— Ще му трябват всичките три дни до Коледа, за да довърши.
Двете се заеха да сгъват прането.
Моника смени канала на телевизора на новините.
— Имаш ли представа кога се връща Джак?
— Не съм сигурна. — Джеси остави един от чорапите на Дани настрани, докато не намери чифта му в купчината дрехи. — Каза, че трябвало да се яви в хотела.
— Не е ли с нормирано работно време?
— Нямам представа. Когато говори за работата си, се държи малко странно.
— Странно? В какъв смисъл странно?
— Питах го дали е на работа днес, а той отвърна: може да се каже. Какво означава това, по дяволите? Или ходиш на работа, или не. — Джеси поклати глава. Следващият чорап, който извади, беше чифтът на предишния и тя ги сгъна заедно.
— Може би е на работа, но отива да провери дали не могат да се справят без него. За да може да прекара повече време тук.
— Може би. Другото нещо, за което никога не говори, е къде живее. — Джеси се бе замислила за това след заминаването му. Нямаше представа къде да го търси извън хотела.
Моника вдигна една риза и я задържа с брадичката си, за да я сгъне.
— Сега като сте заедно, той ще ти разкаже всичко, сигурна съм, че ще прекарваш доста време „насаме” у тях. Едва ли можете да се отпуснете достатъчно, когато Дани е в съседната стая.
Джеси се засмя.
— Да не споменавам малката ми сестра, която се намира точно пред вратата ми.