Стреснатата рецепционистка го засипа с извинения.
— Съжалявам, господин Морисън. Тя просто влетя вътре.
— Къде отиде? — извика той.
Младата жена посочи към входната врата.
Когато Джак излезе навън, Джеси вече седеше в новата си кола и се отдалечаваше от паркинга.
Джак потупа джобовете на панталоните си, осъзна, че ключовете му са останали в куфарчето в конферентната зала и хукна обратно да ги вземе.
Влетя в стаята, без да обръща внимание на въпросите и изненаданите погледи на екипа си. Щом ключовете се озоваха в ръката му, той се затича към пикапа си и потегли след нея.
Единственото, което виждаше пред себе си, беше болката в очите на Джеси. Трябваше да й каже истината, да обясни кой е и защо е пазил самоличността си в тайна от нея.
Когато светофарът на кръстовището преди апартамента й светна червено, той удари силно по волана.
Макар Джеси да имаше само петнайсет минути преднина, когато Джак успя да стигне до апартамента й, тя вече беше изчезнала.
От работата й му казаха, че Джеси щяла да се върне чак след Коледа. Джак не можеше да си позволи да стои далеч от нея толкова дълго. Нямаше как да знае къде е отишла. Не спираше да оставя съобщения на телефона й, но тя не отговаряше. Проклетата машинария сигурно лежеше в чантата й, нарочно изключена.
Когато се върна в хотела, Джак разбра, че баща му е завършил срещата и е пуснал служителите за празниците. За щастие, когато се прибра в апартамента си, Гейлорд не беше там. Но Кейти беше.
— Някакви обаждания? — попита той, макар да знаеше адски добре, че онази, която искаше да чуе, нямаше да се обади.
Сестра му поклати глава.
— Не. Дай й малко време, Джак. Ще се появи.
Кейти нямаше как да знае със сигурност, но той й беше благодарен за подкрепата.
— Трябваше да й кажа.
— Да, трябваше.
Джак нямаше енергия дори да се ядоса на сестра си за това, че е взела страната на Джеси.
— Мисля, че знам откъде се е сетила кой си — рече Кейти.
Джак хвърли ключовете си на масата.
— Откъде?
— Журналистите, които бяха днес във фоайето, сигурно са подочули нещо за личния ти живот. Ти, големи ми братко, беше главната развлекателна новина на местната телевизионна станция. Показаха твоя снимка заедно с мен в анонса.
— Какъв анонс?
— За предстоящото обявяване на сватбата ти със загадъчна жена.
Джак не разбираше какъв е проблемът. Беше помолил Джеси да се омъжи за него веднъж и почти й бе обещал да го направи отново в близко бъдеще.
— Джеси знае какви са чувствата ми към нея.
— Нима? Предложи ли й повторно?
— Не, казах ти, че първо трябваше да оправя нещата.
Кейти наклони глава и леко му се усмихна.
— Каза ли й, че я обичаш? Мъжете малко трудно понасят думата с буквата „л”.
— Казах й, че означава за мен повече от…
— Дрън-дрън. Пропуснал си думичката с „л”. Любов! Любов, човече. Сега тя си мисли, че си готов да минеш по алеята с някоя друга.
— Няма друга.
— Тя не го знае — възрази Кейти. — Видяла е снимка, на която аз и ти разговаряме; може да смята мен за другата жена.
— Това е абсурдно! — извика Джак. — Ти си ми сестра.
— Сигурна съм, че си извадил стария семеен албум и си й показал моя снимка.
Не, не беше. Но пък Кейти не се страхуваше да се появява в пресата. По дяволите, тя се беше появявала на кориците на повече списания от половината топмодели. Джеси със сигурност я бе виждала и преди. Щом беше свързала Джак Мур с Джак Морисън, всички части от пъзела щяха да дойдат на мястото си. Джеси щеше да разпознае Кейти в жената от снимката.
— Джак, повярвай ми, точно сега Джеси си мисли за теб възможно най-лошите неща. Трябва да мине малко време, преди да ти позволи да говориш с нея.
Не искаше да чуе точно тези думи. Гърдите му се свиваха от реална болка, докато си мислеше как ли го е описала Джеси.
— Излизам — каза той, като посегна към оставените на масата ключове.
— Къде?
— Някъде. Не мога да стоя тук и да чакам да ми се обади. — Подозираше, че щеше да чака дълго време. — Трябва да я намеря.
Кейти му попречи да излезе от стаята.
— Вечеряй някъде — окуражи го тя. — Помисли добре къде да търсиш.
Дори не се беше сещал за храна.
Джак отпусна ръка върху рамото на сестра си и я отмести от пътя си.
— Ако се обади…
— Да, да… върви. Ще ти звънна.
Джак я целуна по бузата и излезе от апартамента.
Джеси нямаше намерение да тича у дома при мама, но не знаеше къде другаде да иде. И макар да не се разбираха особено за ежедневните неща, на Рене можеше да се разчита при проблеми. Освен това, когато ставаше дума за мъже и игричките им, тя щеше да пази гърба на Джеси.