Майка й отметна глава назад и се разсмя.
— Животът е твърде кратък, за да го изживееш сам.
— Ами по всичко личи, че двамата с Дани ще поживеем сами още известно време. — Повече от известно време. Джеси нямаше отново да скочи в пожара на страстта. Майка й може да харесваше изтръпването, но поливането със студена вода след това беше нещо, което Джеси не искаше да изпита пак.
— Казах ти, че можеш да се влюбиш еднакво лесно както в богат, така и в беден мъж.
Сякаш Джеси можеше да забрави тези думи.
— Не ми помагаш особено.
— На мен ми се струва, че си се влюбила и в двамата.
Този път Джеси не се съгласи.
— Влюбих се в Джак Мур. Сервитьора-каубой, който кара стар, очукан пикап.
Рене се изправи.
— Ще го преживееш, Джеси. Никога не съм се притеснявала, че няма да си стъпиш на краката. Дори след като забременя, знаех, че всичко ще бъде наред.
В гърлото на Джеси се оформи буца.
— Благодаря ти, мамо.
Рене кимна и влезе в къщата, оставяйки Джеси насаме с мислите й.
Накрая сълзите дойдоха.
Беше навечерието на Коледа, а Джак нямаше представа къде е Джеси. По никакъв начин не можеше да си спомни всички фамилни имена на майка й, които Джеси бе споменала. Шофирането из Фонтана в търсене на къща, пред която да е паркирана новата й кола, си беше губене на време.
Часовете, прекарани в сън, се брояха на едната му ръка, храненията бяха дори по-малко.
Пръстенът, който бе поръчал в бижутерията, беше пристигнал; Джак седеше на леглото в спалнята си и го гледаше. Мястото му бе на пръста на Джеси. Оставаше само да го сложи там.
Откъм дневната се разнесоха гласовете на сестра му и баща му. Двамата бяха обединили сили в триенето на сол на главата му заради това, че е излъгал Джеси. Хубаво бе да види, че е успял да вкара в един коловоз арогантния си баща и дъщеря му, която винаги гледаше да се набърка, където не й е работата.
С двама подобни помощници човек би си помислил, че намирането на Джеси е сигурна работа.
Сестра му винаги си пъхаше носа навсякъде, така че какво би я спряло сега?
Сестра.
Мислите му се насочиха към Моника.
Гейлорд тъкмо намигаше на Кейти заради тесните й дънки, когато Джак влезе в стаята.
— Нося ги, за да те ядосам, татко.
— Не си мисли, че не го знам — смъмри я Гейлорд.
— Ето те къде си — извика Кейти, когато Джак ги подмина, запътил се към компютъра си. — Ще хапнеш ли?
— Не сега, Кейти.
— Откри ли начин да я намериш? — попита баща му.
— Сестрата на Джеси, Моника. Трябва да намеря номера на мобилния й телефон. — Джак седна на бюрото си и се обърна към компютъра.
Кейти извика поредица от числа, но Джак не й обърна внимание.
После внезапно вдигна глава и бавно се завъртя със стола си.
— Номерът на Моника? — попита той сестра си.
Тя му намигна.
— Едва ли ще ти каже къде е Джеси. Аз нямах тоя късмет.
— Говорила си с Моника?
Поне прояви здрав разум да разкара от лицето си наглата усмивка.
— Не изглеждай толкова шокиран. Сестрите винаги разговарят една с друга.
— Ти нямаш сестра. — Джак се надяваше, че Кейти е доловила суровостта в гласа му.
— Изпитвам божествено удоволствие, когато се грижа за теб.
— Кога разговаря с Моника?
— Преди да отлетим на обратно. Бях й оставила съобщение преди това, но тя не се обади.
През цялото време Кейти може би бе държала ключа към намирането на Джеси, но го беше крила от него. Защо?
Джак вдигна телефона.
— Кажи ми пак номера й.
Кейти му издиктува седемте цифри и Джак ги набра. Докато телефонът звънеше, той излезе във вътрешния двор, за да бъде сам.
Тъкмо се канеше да се откаже, когато Моника пропя:
— Я виж ти, това ако не е градската змия. Как е моят малък ментърджия? — Гласът й изобщо не звучеше шеговито.
— Мога да обясня всичко.
— Спести си го. Не ме интересува.
Джак знаеше, че ако не действа бързо, ще я изгуби.
— Няма друга жена. На снимката от телевизията е сестра ми. Наперената жена, с която си говорила миналата седмица.
Чуваше дишането й, но тя не продумваше и дума.
— Трябва да говоря с Джеси. Моля те, Моника.
— Следващия път ще ми кажеш, че не си милионер или как беше, милиардер?
Каква ирония да се налага да се извинява за това, че има пари.
— Имах си причини. Които ще обясня на Джеси, не на теб. Къде е тя, Моника?
Студеният следобеден вятър духаше в лицето му. Джак се обърна с гръб към него.
— Не знам.