— Имаше два дни, за да измислиш новите лъжи, Джак. Какво става? Да не си изгубил торбата с лъжите? — Острите думи й помогнаха да седне по-изправено.
— Не съм искал да те лъжа. — Докато го произнасяше, Джак си пое дъх.
— Не съм видяла някой да ти е опирал пищов до главата.
Той сведе поглед към ръцете си, после я погледна отново.
— Не.
— Тогава сигурно си искал да излъжеш. Не една малка лъжа, а непрекъснато, много пъти. Сигурно си водиш дневник, за да не объркаш нещо. Това си е истински талант, като се замисля. — Мисълта за мащабната мрежа от лъжи я вбеси.
— Нека ти обясня.
— Ти седиш тук, Джак. Изплети най-добрата си лъжа и да се приключва с това. Не искам Дани да влезе и да се надява, че неговият чичо Джак е тук, за да го засипе с още внимание и подаръци.
— Дани бе единственото невинно същество тук.
Погледът на Джак се изравни с нейния.
— В нощта, когато се срещнахме, след като аз и момчетата се върнахме от Вегас, аз влязох в ресторанта ти и се сблъсках с жената, с която исках да споделя бъдещето си. — Думите му звучаха бавно и отмерено, изпълнени с чувства. — Не очаквах да те срещна, Джеси. Но ето че ти беше там. Дръзка и усмихната. Направо ме отвя.
Не му се връзвай, Джеси, предупреди се мислено тя.
— Майк, Дийн и Том са ми приятели от години. Истински приятели, които не се навъртат около мен само заради онова, което мога да направя за тях, или заради мястото, което да им уредя в корпоративния свят. Приятели, които никога не бяха и нямаше да ме използват заради финансовата Мека, която се криеше зад името ми. От известно време усещах, че нещо ми липсва. След прекарания с тях уикенд осъзнах какво няма в живота ми. Излизал съм с много жени. Името ми хвърля сянка върху всяка връзка, която съм имал.
Джак се изправи и закрачи из стаята.
— Когато ми се усмихна и направи онзи коментар за портфейла и егото ми, бях едновременно развеселен и, признавам, очарован.
Споменът за онази нощ изплува в съзнанието й. Привличането й към Джак бе също толкова внезапно, макар тя да бе положила всички усилия да пренебрегне чувствата си.
Джак застана пред изкуствената елха на майка й и прокара пръсти по украшенията, които или тя, или сестра й бяха направили, когато са били горе-долу на възрастта на Дани.
— Затова те излъгах. Всъщност пропуснах истината. Няма да отричам цялостната лъжа.
Пробождане в шията накара Джеси да обърне внимание на стиснатите си челюсти.
— Какво друго?
— Моля? — Той свали ръката си от украсата и се обърна към нея.
— За какво друго ме излъга?
Той наведе главата си назад, сякаш отговорите бяха написани на тавана.
— В хотела не се случва често губене на вещи. Аз купих роклята, обувките…
— Обеците?
— Казах ти, че съм ги купил аз.
Точно така. Не можеше да го обвинява за обеците. Бижутата с нескъпоценни камъни бяха сравнително евтини.
— О, Боже… Обеците… те не са истински, нали?
Джак повдигна вежди и сви рамене.
— По дяволите, Джак! Какво си мислил? Не може да подаряваш на жена диаманти и да ги пробутваш за цирконий. Можех да ги хвърля в гардероба и да забравя за тях. — Не беше ги забравила, но с лекота можеше да ги забута, както ставаше с много други евтини дрънкулки.
— Аз бях на смяна в нощта на коледното парти в хотела — продължи той.
— Какво? — Джеси все още мислеше за обеците.
— Искаш да ти разкрия всичко. Казвам ти, че в нощта на партито аз сервирах на гостите. Бяхме решили работници и управа да си сменят местата в онази нощ. Сам бе човекът, който имаше проблеми с балансирането на таблата.
Тя си спомни както мъжа, така и думите, които си бяха разменили. Никоя от тях не й бе подсказала, че Джак е нещо повече от сервитьор.
— Спомням си.
— Той е мениджърът на „Онтарио Морисън“.
— Наистина ли ме покани на партито, за да ми помогнеш да си уредя среща, или и това беше лъжа? — Още докато произнасяше въпроса, Джеси вече знаеше отговора. Неохотните опити на Джак да й показва други мъже в залата бяха меко казано неубедителни.
Джак седна на облегалката на дивана и прокара пръсти през тъмната си коса.
— Ще излъжа, ако кажа, че съм искал да се срещнеш с някого, който да ти завърти главата.
Както направи ти, помисли си Джеси.
— Исках да прекарам повече време с теб, да те опозная. Исках да ти покажа, че с пари не се купува щастие. Всички онези мъже на партито може и да бяха богати, но никой от тях нямаше да те направи щастлива. Цял живот съм разполагал с пари, но никога не съм бил толкова щастлив, както когато съм с теб.