— Джак, спри…
— Не, Джеси, напълно съм искрен. Искам да знаеш всичко. В първата нощ, когато правихме любов, аз отидох в стаята ти, за да ти призная всичко. Да ти разкажа за мен, за хотела, за това, че не съм сервитьор.
— Защо не го направи?
Той я гледаше упорито, без да й позволява да отмести поглед.
— Защото ме остави без думи, когато свали онази абсурдна тениска и ме люби. На следващата сутрин ти направих предложение просто, без да мисля.
— Предложение, което знаеше, че няма да приема. — Едва сега Джеси си спомни за жената, която бе увиснала на ръката на Джак. — Освен това няма ли онази жена от хотела да се ядоса, че в живота ти има и друга?
Джак зяпна от изненада.
— За какво говориш? Няма друга жена.
— Видях снимката в новините, Джак, чух анонса за слуховете за предстоящата ти сватба. — Тази снимка я бе наранила дълбоко.
Джак започна да клати глава.
— Единствената жена в живота ми си ти.
— Нима вече забрави блондинката в хотела?
Очите му се разшириха.
— Кейти? Говориш за сестра ми. Руса, носи твърде къси поли?
Джеси си спомняше доста разголените крака, но не и лицето на жената.
— Това е сестра ти?
— Да — отвърна той с полуусмивка. — Слуховете за сватбата ми се отнасяха до теб.
— Аз ти отказах.
Сега вече Джак се усмихваше широко.
— Наистина ли вярваш, че ще се откажа след само едно предложение?
Не, осъзна тя. Джак не беше от хората, които се отказват лесно.
Джак се изправи, приближи се до нея и падна на едно коляно. Колкото по-близо беше до нея, толкова по-трудно й беше да се държи безстрастно.
Той постави едната си длан на коляното й.
Джеси трепна, но не се отдръпна.
— Баща ми научил за теб от сестра ми. Кейти не е много добра в опитите да не се бърка в живота на другите.
Прилича ми на Моника.
— Където и да отиде татко, той винаги е следван от медиите.
Джак притисна едната й длан между своите. Сивите му очи дълбаеха в нейните, вече й бе трудно да си спомни колко бе разгневена от измамата му.
— Ти си единствената жена в живота ми, Джеси. Ти си онази, която искам да представя на света като моя съпруга. Излъгах те за богатството си от чист егоизъм. — Той си пое дълбоко дъх и продължи. — Исках да разбера дали можеш да ме обичаш заради самия мен. Опитите ти да си намериш богат съпруг ме караха да се чудя дали някога ще успееш да разделиш чувствата си към мен от парите ми. Ако знаеше от самото начало, че съм богат, как можех да съм сигурен, че наистина ме обичаш?
Джеси отново усети болка в гърдите.
— Как да съм сигурна, че обичам Джак Морисън? Аз дори не знам кой е този човек.
— Знаеш, Джеси. — Той се изправи и й помогна да стане. Пусна ръката й и разпери своите настрани. — Това съм аз, дънки и ботуши. Нося костюми в офиса, но не през цялото време. В ранчото ще ти е трудно да ме различиш между останалите работници, които се грижат за земята.
— Ранчото?
— Ранчото на баща ми. Чувствам се добре както в офиса, така и в хамбара. Извън моментите, когато се опитвам да убедя жената, която обичам, че съм идеалният мъж за нея, аз съм абсолютно честен човек.
Джеси прехапа устната си и почувства, как част от ледената покривка, обвила сърцето й, се откъсва.
— Ти ме обичаш?
Той изпъшка.
— Господи, Джеси, не ме ли слушаш какво говоря? Обичам те повече, отколкото хлебарките обичат кифличките си.
Тя избухна в смях. Дотук с поета, който беше влязъл в стаята половин час по-рано.
— Не беше най-доброто сравнение, нали? — попита той със закачлива усмивка, обградена от трапчинки.
— Уникално е. Едва ли някога ще забравя, че си сравнил любовта ни с хлебарките.
Джак постави ръцете си на раменете й.
— Дай ми шанс, Джеси. Дай ни шанс.
Внезапно устата й пресъхна и устната й започна да трепери.
— Доверието е важно за една връзка, Джак. Как мога да вярвам, че ми казваш истината?
— Питай ме каквото пожелаеш. Нищо няма да скрия от теб.
Сега беше моментът да подложи всеки един въпрос на изпитание.
— Моника смята, че ти си купил колата за мен.
— Права е. Знаех, че няма да я приемеш, ако ти я бях подарил, затова измислих историята с пожара.
Тя едва ли щеше да приеме нова кола от мъж, който сервира в ресторант. Или от богаташа, който стоеше пред нея, всъщност.
— Ти ли саботира ремонтираната ми кола? — Тази мисъл бе минавала през ума й в най-тежките мигове.
— Не. Никога не бих направил нищо, което да застраши теб или Дани.
Джеси осъзна, че е глупаво да смята, че би паднал толкова ниско.
— Потресаващо богат.