Джеси зяпна.
— Той някога отказва ли се? — попита тя Дийн.
— Не.
— Всички жени ли си падат по него?
— Да.
Тя промърмори нещо, докато се отдалечаваше.
— Пич, тичаш след грешната фуста — вдигна брадичка Дийн след нея. — Тя просто не си пада по теб.
— Не, тя не иска да си падне по мен.
— Тя има дете, Джак. Умно е от нейна страна да не иска да се среща с мъже, които се преструват на неудачници.
Нежното полюшване на бедрата й задържа вниманието му. В онзи момент осъзна от колко дълго не му се е налагало да се бори за жена.
— Преструват се е ключовата дума. — Джак почеса наболата си брада и се усмихна изпод ръката си. Преструват се на неудачници.
Втора глава
Джеси остави ключовете си на плота в кухнята и закачи чантата си на стола. Душът в банята беше пуснат, което значеше, че сестра й, Моника, се приготвяше. На двадесет и една години, Моника беше по-зряла от повечето си връстници. Последната й година по програмата за медицински сестри в държавния колеж беше започнала през септември. Джеси се закле да направи всичко по силите си, за да й помогне. Моника оставаше с Дани през нощта, докато Джеси работеше, а в замяна не плащаше наем за апартамента.
Моника работеше около осемнайсет часа на седмица като помощник-медицинска сестра в местната държавна болница и помагаше с храната, но основно Джеси се грижеше за сметките. Двете бяха сключили споразумение преди години. Моника щеше да завърши образованието си първа, с помощта на Джеси, и после, когато приключи, Джеси щеше да направи същото.
В началото Джеси мислеше, че може би ще й хареса да е медицинска сестра. Един Господ знае дали работата беше добре платена, но мисълта да работи с болни и ранени през цялото време не й изглеждаше привлекателна.
Всъщност Джеси харесваше сектора на услугите. Не че искаше да гради кариера като сервитьорка или нещо такова, но може би някакъв вид мениджърска позиция в луксозен хотел. Може би кетъринг или организатор на големи партита. Идеята да планира сватби й изглеждаше привлекателна, изчистена. Не като тази за медицинска сестра с всичката му там кръв и телесни течности.
Джеси успя да изкара няколко курса от всеки семестър онлайн, за да й е по-лесно, когато се върне за редовно обучение. Разполагаше с една година, за да реши с какво иска да се занимава.
Разбира се, да излиза с богаташ не би навредило.
Помисли си сега за групичката от вечерта в закусвалнята, най-вече за него… Джак. Онзи тип с чаровната секси усмивка, който никога не се отказва. Беше напуснал ресторанта едва след пет сутринта. Когато го направи, се качи в онзи раздрънкан пикап от паркинга и отпраши. Преди да си тръгне, обеща да се върне.
Джеси не го бе насърчила, дори не му каза графика си, когато я попита. До края на вечерта разговорът помежду им беше сведен до хапливи коментари и остроумни забележки.
За да е честна пред себе си, трябваше да признае, че времето на работа беше отлетяло неусетно и тя си тръгна с усмивка. Беше приятно някой да я забележи като жена, а не само като майка.
Леко потропване на крачета се разнесе по коридора в апартамента. Дани гордо носеше пижамата си с щампи на състезателни коли, а косата му стърчеше на няколко места. Той разтърка очи, за да се разсъни.
— Добро утро, мамо.
— Добро утро, приятелче. Как спа? — Джеси коленичи и притегли сина си по-близо, за да го прегърне.
Дани я прегърна с едната ръка, а с другата продължи да търка очи.
— Добре — каза той и се прозина широко. — Снощи леля направи мелби, когато ти отиде на работа.
— Така ли? Вкусни ли бяха?
— Нямахме ядки да поръсим отгоре, но пак бяха вкусни.
Дани се откъсна от прегръдката й и се покатери на стола на плота в кухнята.
Джеси извади купички от шкафа и свали кутията със зърнена закуска, която седеше върху хладилника.
— Ще купя ядки преди да започнем да печем сладки за Коледа. Следващият път ще можеш да хапнеш мелба с ядки — каза му тя.
Той отново се прозина.
— Добре.
Докато Дани все още се разсънваше пред купичката си със зърнена закуска, Джеси отиде в спалнята, за да си облече нощница.
Леглото беше разхвърляно, понеже Моника прекарваше там вечерите, когато Джеси работеше. Иначе спеше на разгъваемия диван във всекидневната. Апартамент с три спални наистина щеше да им е от полза, но това беше лукс, който не можеха да си позволят. Достатъчно трудно беше да плаща за това, което вече имаха, дори със събраните бакшиши.
Моника влезе в спалнята, облечена в колежанската си униформа на медицинска сестра. Чисто белите дрехи не отиваха на повечето хора, но не и на Моника. Стройната й фигура и естествено русата коса подчертаваха тоалета.