— Какво има в тази кутия? — Дани вдигна един пакет, опакован като подарък, и започна задължителното разклащане на кутията.
Усмихнатият поглед на Джак се премести от Дани към Джеси и обрано, и той каза:
— Ами, това е подарък за теб, мама и за мен.
— Купил си си подарък ли, чичо Джак?
— Може и така да се каже.
— Отвори го, Дани — подкани го Джеси, преди да отиде и да седне при тях на пода.
Дани хвана хартията за ръба и разкъса опаковката, без да се церемони. Вътре имаше лъскаво списание със заглавие „Тексас“ на корицата. Джеси надникна отблизо, за да види какво пише в него.
— Къща и ранчо? — Джеси леко наклони глава и погледна Джак в очите.
Той й намигна, съсредоточи вниманието си върху Дани.
— За какво е това? — Дани подаде списанието на Джеси. В него бяха показани къщи и ранчо за продан в Тексас.
— О, Джак?
Той я прегърна през раменете и я притегли към себе си.
— Обожавам ранчото на татко. Той ще е повече от щастлив да го сподели с нас, но мисля, че така ще е по-добре.
— Кое ще е по-добре? — Дани все още нямаше представа за какво говори Джак.
— За наш собствен дом — каза му Джак. — Искам заедно да изберем нашата нова къща.
Ченето на Дани увисна.
— Искаш да кажеш истинска къща с двор?
— С достатъчно голям двор, че да има плевня и коне.
— И кученце? Може ли да получа кученце? — Дани започна да подскача на дупето си, ухилен до уши.
Джак разроши косата му.
— Каквото животинче се сетиш.
— Еха! — Дани скочи на крака и се изкатери в скута на Джак, като едва не го събори на земята. — Благодаря, чичо Джак!
Техен собствен дом. На Джеси й бе трудно да си го представи. За един празничен сезон животът й се бе променил радикално.
— Дани, относно това чичо Джак…
Дани спря да го прегръща и го погледна.
— Да?
— Когато с майка ти се оженим, вече няма да мога да бъда твоя чичо Джак.
Усмивката на Дани повехна. Всички усетиха хладината.
— Защото Джак ще ти стане татко — рече бързо Джеси.
— Татко? — Мъничката му долна устна затрепери. Впери в тях объркан поглед.
— За пръв път ми е да бъда татко, Дани. Мислиш ли, че ще можеш да ме научиш как се прави? — Докато Джак говореше, Джеси го хвана за ръката.
Несигурността, изписана на лицето на Дани, я притесняваше.
— Истинският ми татко не ме е искал — каза той с изненадващ страх в гласа. — Той ни е напуснал.
Думите на малкото момченце накараха сърцето на Джеси да се свие.
Джак придърпа сина й към себе си.
— Никога няма да те изоставя, Дани. Обичам теб и майка ти повече от всичко на света.
— Наистина ли?
— Наистина!
— Джак иска да те осинови и тогава всички ще имаме ново фамилно име — каза Джеси на сина си. — Смяташ ли, че това ще ти хареса?
Дани закима с главичка.
Тримата се прегърнаха и Джак избърса сълзите на Дани.
— Мога ли да ти викам татко?
Усмивката на Джак озари стаята.
— Адски ще ми хареса да ми викаш татко.
— Добре. — Дани подсмръкна няколко пъти, преди да скочи от скута на Джак. Грабна списанието и започна да разглежда страниците.
— Мисля, че мина добре — каза Джеси на Джак, щом Дани се отдалечи от тях.
— За минутка ме притесни — призна си Джак. — Изглеждаше толкова уплашен, когато му казах, че ще бъда неговият татко.
Джеси кимна.
— Той рядко пита за истинския си баща. Не съм осъзнавала колко го притеснява това.
— От днес нататък на това ще бъде сложен край.
Гърдите на Джеси се стегнаха от вълнение.
— Обичам те, Джак.
Той я взе в прегръдките си и нежно я целуна. Като че ли не можеше да се насити да я докосва. Извън леглото той или я целуваше, или я държеше за ръка, или докосваше коляното й. Беше прекрасно.
Откъм входната врата се чу почукване.
— Искаш ли да отворя вратата, татко?
Очите на Джеси се напълниха с неочаквани сълзи.
— Това ще е страхотно, Дани. — Джеси забеляза, че очите на Джак също се навлажниха.
— Кой е? — попита го тя, докато той избърсваше една паднала сълза от бузата й.
Джак й помогна да се изправи и й каза със загадъчна усмивка:
— Време е да се запознаеш с членовете на новото си семейство.
Дани отвори вратата и погледът му пробяга по фигурата на бащата на Джак. Мъжът беше дори по-огромен, отколкото си го спомняше Джеси. Естествено, последния път, когато се бяха срещнали, той седеше на стол. В ръката си Гейлорд държеше каубойска шапка, подобна на онази, която носеше на главата си, само че… по-малка.
— Ехе, здрасти, партньоре. Ти сигурно си Дани. — Гейлорд Морисън протегна свободната си ръка. Дани я погледна, пристъпи напред и сложи мъничката си длан в огромната лапа.