— О, супер, прибрала си се — каза тя, докато събираше из стаята дрехите си от предната нощ.
— Поне веднъж тези от дневната смяна не закъсняха — каза Джеси.
— Добре, че стана така. Трябва да съм в болницата точно в осем и половина.
Джеси погледна часовника си.
— Ще можеш ли да заведеш Дани на градина?
— Да, няма да е проблем.
Хубаво, Дани беше тръгнал на детска градина преди няколко месеца и така Джеси можеше да поспи няколко часа без прекъсване. Сънят беше рай. Само в почивните си дни успяваше да спи повече от пет часа.
— Тази вечер отново си на работа, нали? — попита Моника.
— Да. Утре почивам.
— Ами на Деня на благодарността?
— Не можах да откажа смяната, Мо. Трябва ми още време и половин заплата отгоре този месец, ако искам Дани да празнува каквато и да е Коледа. — Джеси трябваше да вземе нощни смени и в сряда, и в четвъртък, като й оставаше съвсем малко време помежду им, за да поспи и да се наслади на празника.
Моника се наведе над скрина.
— Знаеш, че мама ще ни чака у тях в два.
Джеси завъртя очи.
— Да, знам. Пат върна ли се, или да го зачеркнем от списъка си с картички за Коледа? — Пат беше последното гадже на майка й.
Рене Ефингър, майката на Джеси и Моника, с три развода зад гърба си, вече не се омъжваше за всеки от многото мъже в живота си. Вместо това излизаше с тях, позволяваше им да се нанесат за няколко месеца и после ги изритваше, щом се умореше от глупостите им. Пат всъщност я беше напуснал около Хелоуин. На Рене й дойде изневиделица и откакто той си замина, тя чистеше големия си дом на колела, в който живееше сама и се изживяваше като изоставената жена. Жалко, че жената не последва собствения си съвет и не се омъжи за богат мъж. Не, Рене Брадли Ман Смит Ефингър се влюби три пъти в живота си и всичките три пъти в безделници, мечтатели и празнодумци.
Уилям Ман, истинският баща на Джеси и Моника, се беше оженил за нея, след като тя разбрала, че е бременна. Бракът им издържал до първия рожден ден на Моника. Джеси беше на три, когато видя баща си за последен път. Нямаше спомени от него. Само няколко откъслечни картини хвърляха светлина върху човека, който се беше грижел за нея.
По дяволите, само ако Джеси не беше тръгнала по същия път като майка си. Колкото и да не искаше да си признае, тя и Рене си приличаха много.
Гаджето на Джеси от гимназията, Рори, се задържа колкото да я заведе на бала за завършването. Когато Джеси се убеди, че е бременна, наистина искаше Рори да се застъпи за нея и да поеме отговорност.
Да мечтае за подобно нещо беше изгубена кауза. Рори офейка веднага, след като си взе дипломата, и никога не погледна назад. Понякога Джеси го мразеше заради това, а друг път се радваше, че не остана да провали живота на Дани. Незаинтересован баща на повикване беше по-зле от несъществуващ. Няколко години след като Дани се роди, Джеси срещна втория неудачник в живота си. Последното й гадже, Матю, я беше убедил да му позволи да се премести при нея, за да „помага” с разходите, а два месеца по-късно си тръгна с парите за наема й за цял месец в джоба. Тогава Джеси се закле да се среща само с мъже, които са си стъпили на краката.
— Пат си е тръгнал завинаги — каза й Моника, докато закопчаваше чифт обеци.
— Откъде си сигурна?
— Мама каза, че приятелят му отишъл в караваната й и е събрал всичките му неща. Предполагам, това значи, че няма да се върне.
Джеси изхлузи обувките си и седна на ръба на леглото.
— Жалко. Всъщност, харесвах този й мъж.
— Аз също. Е, какво да се прави. Познаваш мама, ще си е намерила друг до Коледа… Нова година най-късно.
— Без съмнение. Знаеш ли, Дани попита дали ще види дядо Пат на Деня на благодарността.
— О, не.
— Да. Казах му, че Пат не му е дядо, а просто приятел на баба, и че Пат ще посети семейството си през празниците. — Моника беше болезнено откровена.
— Знаех, че в крайна сметка това ще се случва с всички мъже в живота на мама. Предполагам, трябва да съм по-предпазлива с хората, които й позволявам да води в живота му. — Джеси мразеше, когато се налагаше да избягва да вижда майка си, щом се появеше нов мъж в живота й, но ако искаше да предпази чувствата на Дани в дългосрочен план, нямаше избор.
Когато Дани тръгна на детска градина, започна да пита за бащите и дядовците. Нито един, от които не познаваше.
— Мамо? — извика Дани от кухнята.
Джеси провлачи уморените си крайници и влезе в другата стая, за да види от какво се нуждаеше синът й.