За нея сексът беше това, което е глътката вино за алкохолика. Когато Ролф умря, тя беше сигурна, че най-сетне ще може да има всеки мъж, който й хареса. Но бързо откри, че ако иска да избягва сензационните вестникарски заглавия, отново ще трябва да се крие и да предприема всички онези действия за заблуда на врага, които предприемаше и докато съпругът й беше жив.
През петте месеца на тъй наречената й свобода, тя беше успяла да се наслади на трима любовници — келнер в един от нюйоркските хотели, последван от стар развратник, който изобщо не даваше вид на потентен мъж. Накрая я облада някакво смрадливо хипи, което беше взела на автостоп. Грубо и несръчно, направо на задната седалка на колата.
Това не може да продължава, каза си тя. Имам купища пари, притежавам всичко, за което може да мечтае една жена. Всичко, с изключение на секс. Трябва да си намеря съпруг. Някой чудесен човек, който искрено ще ме обича и ще бъде на разположение в момента, в който ме обземе непреодолимото желание за мъжка ласка. Тогава няма да се крия, няма да прибягвам до услугите на разни случайни типове. Това е решението. Правилното и единственото!
Излезе от ваната и се изправи пред голямото стенно огледало. Вече беше на четиридесет и четири години, но природата се беше оказала милостива към нея. Разбира се, с помощта на козметици експерти и строги диети. От огледалото я гледаше жена с твърди и добре оформени гърди, стегнато тяло и приятно закръглени бедра. Руси коси, огромни сини очи, високи скули и пълни чувствени устни. Изглеждаше поне с десет години по-млада от възрастта си.
Но какво от това, горчиво се запита тя, докато се подсушаваше. Какво значение има, че изглеждаш великолепно и притежаваш тяло, на което биха завидели далеч по-млади от теб жени? Никакво, след като нямаш край себе си мъж, който да го оцени и да му се наслаждава!
Излезе от банята и видя, че камериерката беше разопаковала багажа й и всичко беше акуратно подредено в гардеробите. Предстоеше й вечеря в ресторанта на хотела, в компанията на Уинбърн и Ломън. Каква досада, Господи! Облече рокля от фино черно жарсе, положи на главата си елегантна шапка с перо от щраус и взе асансьора за ресторанта. Двамата досадници вече я очакваха.
Часът беше девет и половина. Уинбърн предложи да си поръчат коктейлите направо на масата за вечеря. Хелга усети погледите на посетителите върху себе си. Някакъв дебел американец със сипаничаво лице, заел самостоятелна маса, я зяпаше повече от другите.
Патерсън проследи с поглед компанията, която се настани през няколко маси от него. Да, Арчър е абсолютно прав, кимна на себе си той. Тази кукличка наистина се нуждае от специално отношение. Поръча си втора пържола и продължи да наблюдава Хелга. Само след няколко минути беше принуден да признае, че Гренвил наистина има големи шансове да постигне успех.
Приключил с вечерята, той си поръча двойно уиски с лед и остана на масата. След известно време Хелга се надигна, следвана покорно от двамата си компаньони. Патерсън тръгна подире им и стигна фоайето точно навреме, за да види как Уинбърн и Ломън й пожелават лека нощ пред вратата на асансьора.
Хелга отвори вратата на апартамента си и раздразнено въздъхна. Все същото! Все проклетите приспивателни хапчета! Ще бъда ли някога свободна да правя каквото си искам?
Влезе в просторната дневна, пристъпи към прозореца и дръпна тежката завеса. Навън животът кипеше с пълна сила. Животът на Париж. Шум, движение, всякакви хора… Но какво може да направи жена като нея в този живот?
Дръпна завесите и се обърна да огледа просторния, но празен и самотен апартамент.
Съпруг!
Само това е решението!
Съпруг!
Смъкна дрехите от себе си и се отправи към банята. Отвори вратичката на шкафчето над умивалника и извади приспивателните. Глътна две наведнъж, после се погледна в огледалото.
Значи такава ще бъде първата ми вечер в обзетия от пролетна възбуда Париж, рече си тя.
Прехвърли се в спалнята, облече къса копринена нощница и се просна върху леглото. Колко пъти беше правила това? Колко пъти хапчетата бяха замествали любовника?