— Мога ли да ви наричам Хелга? — тихо попита той. — Името ви е много хубаво.
— Разбира се, Крис.
— Утре вечер в осем… Тук, във фоайето.
Тя кимна, докосна го леко по ръката и влезе в асансьора.
Седнал в една от нишите на фоайето, Джо Патерсън наблюдаваше сцената с неподправено удивление. Гренвил изчака затварянето на вратата и бавно се насочи към него.
— Няма да има проблеми, господин Патерсън — небрежно го осведоми той. — Още няколко дни и всичко ще бъде наред — после се обърна и бавно тръгна към рецепцията.
— Плик и картичка, ако обичате.
— Веднага, мосю.
Гренвил пое картичката и написа:
„Благодаря за прекрасната компания.
Сложи я в плика, залепи капачето и написа името на Хелга върху него.
— Дванадесет рози на госпожа Ролф, сметката пратете на мен — разпореди се той и бавно излезе от хотела.
Същата вечер Арчър, Гренвил и Патерсън се събраха на съвещание в ресторанта на хотел „Джордж Пети“. Патерсън беше в добро настроение и леко пийнал.
— Наистина си попаднал на подходящ човек, Арчър — рече той, след като им взеха поръчката, и очичките му одобрително пробягаха по лицето на Гренвил: — Действаш наистина светкавично, момчето ми. Кукличката вече е лапнала по теб!
— Това ми е професията, господин Патерсън — вдигна вежди Гренвил.
— Да, при това я владееш добре — похвали го сипаничавият.
Изчакаха поднасянето на пушената сьомга и Патерсън продължи:
— Искам да разбереш същината на моя проект, Гренвил. Той просто не може да се провали… — после се зае да обяснява досадните подробности по строителството на ваканционни селища. Гренвил учтиво го слушаше, докато Арчър, на когото всичко това вече беше втръснало, лакомо се нахвърли на храната. — В днешно време покупката на земя е трудна работа — размахваше вилицата си Патерсън. — Но аз получих опция върху един терен в Южна Франция, който е истинско бижу. Сигурен съм, че ще успея да го купя, а строителството на луксозно ваканционно селище върху него ще струва около два милиона долара. Твоята задача е да убедиш мадамата да отпусне тези мангизи. Нося ти всички чертежи и изчисления, има и рекламна брошура. Проучи ги внимателно и ако нещо не ти е ясно, обърни се към Арчър…
Гренвил обеща да постъпи точно така.
— Пипнем ли я веднъж, ще мислим и за други терени — продължи възбудено Патерсън. — Вече имам предвид едно райско кътче на Корсика… Можеш да й споменеш и за него.
Арчър реши, че е време да прекъсне фантасмагориите на този глупак и сухо се намеси:
— Господин Патерсън, искам да ви напомня, че Хелга Ролф е изключително опитна жена, когато става въпрос за бизнес. Едва ли би се задоволила с ролята на пасивен партньор, който просто дава инвестиции. Повече от сигурно е, че ще поиска частичен контрол над проекта.
— Няма да позволя на някаква мадама да ми се бърка в проекта! — намръщи се Патерсън и хвърли поглед към Гренвил: — Кажи й, че може да разчита на двадесет и пет процента печалба, но никакъв контрол!
За изненада на Арчър, Гренвил остана напълно спокоен.
— Няма проблеми — кимна той. — Сигурен съм, че мога да уредя този въпрос.
Патерсън разцъфна в усмивка и го потупа по ръкава.
— Така те искам, момчето ми! Проучи тези документи и се залавяй за работа! За колко време мислиш, че ще я убедиш да инвестира сумата?
Гренвил само сви рамене. Запази мълчание, докато им сервираха стековете, после погледна към Патерсън:
— Не бива да я притискаме — рече. — Бих казал, че ще ми трябват поне десет дни… — на лицето му се появи ослепителната усмивка: — Нали трябва да я вкарам и в леглото си?
— Добре, нямам нищо против — кимна сипаничавият. — Само внимавай с разходите!
— Когато човек гони два милиона долара, не трябва да става дребнав — отвърна Гренвил и започна да реже месото в чинията си. — Мадам Ролф вече остана с впечатлението, че съм богат човек… Трябва да поддържам тази илюзия.
— Това ми е ясно, но все пак внимавай. Не съм брашнян чувал!
— Кой ли днес е брашнян чувал? — усмихна се леко Гренвил, след което се впусна в продължителен монолог за нощния живот на Париж. Познанията му бяха толкова задълбочени, че Патерсън бързо забрави за разноските.
Когато приключиха с вечерята, сипаничавият помоли Гренвил да му запише адреса на първокласния публичен дом, който беше споменал.
— Мисля да надникна там — намигна той, после поиска сметката.