Арчър живееше в този хотел вече три седмици и беше успял да се сближи с мосю Кавел, който изпълняваше ролята на администратор и портиер. Пристъпи към рецепцията, остави ключа си на дървения плот и попита:
— Кой беше този господин?
Кавел, дребно човече с тъжна физиономия, бавно вдигна глава.
— Мосю Кристофър Гренвил — съобщи той. — Снощи пристигна от Германия.
— От Германия ли? — учуди се Арчър. — Но той положително е англичанин!
— Да, мосю Арчър — кимна човечето. — Англичанин е.
— Дълго ли ще остане тук?
— Запазил си е стая за една седмица, мосю.
Арчър пусна в ход безгрижната си усмивка.
— Избрал е чудесно време за посещението си — рече. — Пролетта в Париж е много приятна…
После кимна с глава и се насочи към изхода.
Какво търси богат човек като Гренвил в този долнопробен хотел, запита се той и присви очи под ярката светлина на утринното слънце. Само златната му табакера струва двайсетина хиляди франка, ако не и повече… Спусна се в станцията на метрото и изхвърли Гренвил от съзнанието си. Трябваше да мисли за Джо Патерсън и смахнатите му идеи.
Преди осемнадесет месеца Джак Арчър дори не би погледнал тъпак като Патерсън, камо ли да работи за него. Но сега нещата бяха претърпели промяна. Просяците нямат право на избор, повтаряше си той и стискаше зъби.
Настанил се на дървената седалка във второкласния вагон на метрото, Джак Арчър неволно се върна в миналото. Преди година и половина той беше старши съдружник в солидна адвокатска кантора, чието седалище беше в швейцарския град Лозана. Действаше като финансов агент на Хърман Ролф — един от най-богатите хора в света, сравняван с Пол Гети и починалия наскоро Аристотел Онасис. Арчър и съпругата на Ролф Хелга оперираха с швейцарските инвестиции на магната, които възлизаха на около двадесет милиона долара.
Ти беше прекалено амбициозен, момчето ми, рече си той и остави едрото си тяло да се полюшва в такт с тласъците на вагона. Прекалено амбициозен, но без капчица късмет…
Благодарение на личните си контакти Джак Арчър беше получил поверителна информация за разкриването на изключително богато находище от никел в Австралия. Видял шанс да направи свое лично състояние, той не беше се поколебал нито за миг. Акциите на компанията, заела се да експлоатира находището, се продаваха на смешно ниска цена. Арчър започна да ги изкупува — разбира се, с парите на Ролф. Вложи в тази операция два милиона долара, сигурен, че ще съумее да ги върне, когато цените скочат. Но те не скочиха. По простата причина, че находището се оказа нищожно. Нещата пак биха се оправили, ако Хелга — съпругата на Ролф, беше проявила малко разбиране. Но тя отказа. Арчър беше сигурен, че Ролф ще го даде под съд. Старецът обаче не стори това. Положително научил, че Арчър е бил любовник на Хелга, Ролф беше преценил, че един съдебен процес би дал широка гласност на подобен факт. А той никак не обичаше да се шуми около него и прибегна до друга тактика. Просто уволни Арчър и пусна слуховете, където трябва. Оттогава насам нещата тръгнаха на зле — никоя солидна компания не желаеше да ползва услугите му.
Ролф изтегли инвестициите си и фирмата на Арчър бързо престана да съществува. Двамата му партньори бяха достатъчно възрастни, за да бъдат доволни от една солидна пенсия. Самият Джак Арчър получи петдесет хиляди франка и се включи в армията на безработните. В началото беше сигурен, че ще успее да започне свой собствен бизнес, но увереността му бързо се изпари. Никой не желаеше да работи с него, думата на стария Ролф, междувременно починал, продължаваше да тежи в деловите среди.
Стабилните фирми отказваха услугите му и той постепенно се превърна в един от тълпата дребни мошеници, които се борят да изкарат някой долар от каквото и да било, и често продават стока, която изобщо не са притежавали.
На практика Джак Арчър беше не само великолепен специалист по международно право и опитен консултант по данъчни въпроси. Той притежаваше безупречни маниери, беше убедителен и приятен събеседник, говореше свободно френски, немски и италиански. Но едно глупаво подхлъзване, един кратък миг на алчност го бяха превърнали в изнудвач и фалшификатор, бяха го лишили от наистина забележителна кариера. Всичко това беше тъжен факт и вече нищо не можеше да бъде поправено. Днес Джак Арчър се бореше да изкара някой долар не дори за прилично съществуване, а просто за прехраната си.
Неотдавна го потърси един южноамериканец — Едмондо („наричайте ме Ед“) Шапило. Предложи му да защитава юридическите интереси на голяма инвестиционна компания. Останал без пукната пара, Арчър едва успя да прикрие нетърпението си. Същевременно добре съзнаваше, че юридическите интереси на компания като тази рядко се побират в нормите на международното право и защитата им често води до една голяма, кръгла нула. Но Шапило — жилав, мургав красавец с дълга черна коса, предложи най-главното: компанията е готова да плаща на своя юридически съветник сто долара седмично, плюс процент и половина от печалбата от евентуално сключените сделки. Мургавият красавец подметна небрежно обща сума от десет милиона долара и Арчър наостри уши. Шапило бил представител на богат американец, който вече осъществил няколко добри сделки с недвижими имоти, но тази, която предстояла, била най-значителната от всички.