Прибра се в хотела след два дни, около 11.00 часа преди обяд. Отключи вратата на апартамента си и побърза да се обади на Арчър.
— Иди и я победи — рече в слушалката Арчър. — Говорих с Патерсън и успях да го успокоя — после продължи с инструкциите си.
Гренвил обеща стриктно да изпълни всичко, което чу, след което добави:
— Бедата е там, че паричките ми свършват, Джак…
— По този въпрос трябва да се обърнеш към Патерсън — въздъхна в слушалката Арчър. — Аз не мога да ти помогна.
Наложи му се да направи кратко посещение в стаята на Патерсън. Завари го над разгърната карта на Корсика, в компанията на Ед Шапило.
— Какво става? — раздразнено вдигна глава сипаничавият. — Къде, по дяволите, беше цели два дни?
Гренвил седна на един от свободните столове и се усмихна.
— Поддържах огъня на една мадама, която интересува някои хора в тази стая — отвърна той. — Двамата с Джак обсъдихме положението и стигнахме до извода, че трябва да се спася някъде за ден-два и да оставя мадамата да се поти от притеснение. Довечера ще оберем плодовете от тази операция.
— Разумна постъпка, господин Патерсън — подкрепи го и Шапило.
— И какво ще става тази вечер? — изсумтя Патерсън.
— Ще й разясня в подробности проекта „Синьо небе“, а после ще си легнем…
Патерсън се замисли за миг, после кимна с глава:
— Дотук ми звучи добре. А после?
— Всичко е относително — вдигна ръце Гренвил. — Мисля, че ще приеме идеята ни веднага, но човек не може да бъде сигурен… Операцията е все още в началото си. Може да захапе въдицата веднага, но може и да се колебае… Аз ще работя до постигането на положителен резултат. Имате думата ми, че до десет дни ще получите инвестицията, господин Патерсън.
— Хубаво — кимна Патерсън и изпусна гъст облак дим от пурата си. — Действай!
— Ще действам, но отново опираме до парите, господин Патерсън — спокойно отвърна Гренвил. — Вашите пет хиляди франка изчезнаха. Ако искате операцията да продължи, ще трябва да ми дадете още пет.
Сипаничавият се вторачи в него, очичките му злобно се присвиха.
— Нито цент повече, Гренвил! — изръмжа заплашително той. — Финансирай се сам! Ще получиш добър процент, когато свършиш работата, но дотогава ще се финансираш сам!
— За нещастие не разполагам със свободни средства, господин Патерсън — все така спокойно отвърна Гренвил. — Мисля, че още в началото бяхте уведомен за това. Нещата са много прости — или получавам пет хиляди франка, или операцията се прекратява!
Лицето на Патерсън стана мораво от притока на кръв.
— Какво направи с парите, които ти дадох? — изрева той. — Искам да ми представиш точна сметка!
— Ще го сторя, господин Патерсън — изправи се на крака Гренвил. — Но честно ще ви призная, че се държите, меко казано, странно, когато ставката е два милиона долара! Е, добре, значи ще забравим цялата работа, така ли? Имам достатъчно други предложения, освен това се отегчавам, когато се заговори за дребни сметки…
Патерсън се поколеба за момент, погледна към Шапило, който му кимна с глава, и извади портфейла си. Отброи от съдържанието му три банкноти по хиляда франка и ги постави на масата.
— Това е всичко, което ще получиш! — изръмжа той.
Гренвил тъжно поклати глава.
— О’кей, господин Патерсън. Да забравим какво сме говорили. Вероятно ще успеете да ми намерите заместник. Когато казвам пет хиляди, аз имам предвид именно пет! — извърна се към Шапило и се усмихна: — Следобед ще взема самолета за Мадрид, там ме чака едно доста интересно предложение. Някаква богата вдовица иска да си купи замък — сви рамене и подхвърли: — Бедната Хелга Ролф! Ще изгуби своя мечтан любовник заради смешната сума от две хиляди франка! Но аз винаги съм казвал, че това, което губи една жена, ще бъде спечелено от друга!… — отвори вратата и вдигна ръка: — Сбогом, господин Патерсън.
— Хей, я почакай!
Гренвил спря с презрително извити вежди.
— Ето ти проклетите пет хиляди франка! Но искам резултат!
Патерсън прибави още две банкноти към купчинката на масата. Гренвил се приближи да ги вземе, после закова очи в лицето на сипаничавия.