— Мисля, че вече ви казах нещо, господин Патерсън — ледено процеди той. — Никога не се опитвайте да ме заплашвате! А резултатът оставете на мен!
След тези думи се обърна и затръшна вратата зад себе си.
Трета глава
Малко след 9.00 донесоха закуската в стаята на Хелга. На подноса имаше и един запечатан плик. Тя едва изчака излизането на келнера и разкъса хартията. Вътре имаше кратка бележка от Крис:
„ПОЗВОЛЕТЕ ДА ПОЧУКАМ НА ВРАТАТА ВИ В 20.30, ОСВЕН АКО НЕ ПРЕДЛАГАТЕ ДРУГО. ЛИПСВАШЕ МИ ВАШАТА КРАСОТА И ВАШАТА КОМПАНИЯ.
Хелга изпадна в радостна еуфория. Довечера!
Но този път инициативата ще поеме тя. Никакви разходки до малки кръчми и красиви места. Ще вечерят тук, в апартамента й, а после…
Разполагаше с целия ден за подготовка. Една великолепна вечеря, сервирана в апартамента. Никакви келнери, клюкарите да вървят по дяволите!… А после в леглото с Крис!
Телефонът иззвъня. Уинбърн съобщи, че двамата с Ломън се канят отново да вървят във Версай. Кога Хелга ще може да се приготви?
На кого му пука за някаква си строителна площадка във Версай, по дяволите? Та аз съм в Париж, а навън е пролет!
— Имам главоболие — отсече Хелга. — Оправяйте се двамата с Фред!
Прекъсна разговора и набра номера на фризьорския салон.
— Искам ви тук точно в 15.00, доведете със себе си и козметичка! — заповяда тя.
— Разбира се, мадам Ролф.
Напълни ваната, отпусна се в ароматизираната вода и се замисли за Гренвил. Довечера! Затвори очи и си представи голото му тяло, притиснато до нейното, почти почувства нежната му целувка. От устата й се откъсна възбудено стенание.
По-късно, облечена в бледосиньо костюмче от фина материя, тя позвъни на телефонистката и помоли да й изпратят метр д’отела.
— Искам да поръчам вечеря за двама тук, в апартамента си — посрещна го на вратата тя. — Какво можете да ми предложите?
— Зависи от вашия вкус, мадам — отвърна човекът. — Моля да ме ориентирате — риба, месо, пиле?…
— Искам да бъде нещо специално — нетърпеливо отвърна Хелга. — Без сервиране, но от високо качество…
— Разбирам, мадам. За предястие бих ви предложил лангуста на скара, а основното — телешко с орехи и специален сос, което може да бъде поднесено в затоплен съд и не се нуждае от специално сервиране. Това е нашият специалитет и мога да ви уверя, че го приготвяме изключително вкусно.
— Добре — кимна Хелга. — След като това е най-доброто, което можете да предложите…
— Уверявам ви, че ще бъдете доволна, мадам. Шампанско, без други вина, нали така?
— В осем часа.
— Ще бъде изпълнено, мадам.
Арчър и Гренвил се съвещаваха в едно бистро на левия бряг на Сена.
— Днес е решителният ден — каза Гренвил. — Довечера ще я вкарам в леглото. Успях да измъкна още пет хиляди франка от онова ужасно човече, мисля, че това ще ти дойде точно навреме — на масата се появи банкнота от хиляда франка и се плъзна по посока на Арчър.
Той веднага я прибра, отдавна разтревожен от стремителното стопяване на последните си пари.
— Прочетох всички глупости, които ми даде Патерсън — продължи Гренвил. — Няма съмнение, че човек с глава на място едва ли ще хвърли парите си в такова начинание…
— Така е — кимна Арчър. — В проекта има прекалено много рискове, които Хелга няма да поеме… Тя е твърде опитна, за да си позволи подобни експерименти. А сега слушай какво трябва да й кажеш…
В продължение на половин час Арчър говореше, а Гренвил слушаше и кимаше с глава.
— Добре, всичко това ми е ясно — рече накрая младежът. — Но какво ще стане после, след като тя отхвърли идеята ми? Имаш ли нещо в резерва, Джак?
— Нещо се оформя в главата ми, но още е рано да го обсъждаме. Вкарай я в леглото — сега това е най-важното. Там тя ще е твоя… — Арчър се усмихна и тихо добави: — А и моя…
Точно в осем вечерта на вратата на Хелга се почука. Появиха се двама келнери, които вкараха количка с нагревател за основното ястие, приготвиха масата и сложиха две никелирани кофички с лед, в които лежаха бутилки шампанско. Хелга изгаряше от нетърпение и час по час поглеждаше часовника си. Беше облечена в отлично скроено костюмче на „Диор“, изцяло от кремава на цвят и изключително фина вълна. Не беше прекалила с бижутата. Носеше само изящни златни обици и гривни от същия метал. Изглеждаше наистина великолепно.
Появи се метр д’отелът и внимателно огледа работата на подчинените си.