Гренвил извади кърпичка и избърса внезапно овлажнелите си длани.
— Нали ви казах, че никой нормален човек не би…
— Да, казахте ми — прекъсна го тя с повелителен тон. — За съжаление ще трябва да забравите Патерсън и неговите фалшиви два процента.
— Такъв е животът — сви рамене Гренвил. — Всъщност, изобщо не съм разчитал да ги получа… — очите му се насочиха към тълпите хора, които бавно се разхождаха по крайбрежния булевард. — Може би ще трябва да изиграя докрай този фарс… Ако Патерсън наистина иска да замина за Саудитска Арабия, аз ще го сторя. Нали той поема разноските?
Това е мъдър ход, рече си той и извърна поглед към Хелга. Но тя го гледаше с такива очи, че погледът му веднага се заби в краката й, а на лицето му заигра крива усмивка.
— Забравете Саудитска Арабия! — кратко отсече Хелга. — Имам друго предложение за вас.
— Какво е то?
— Моята корпорация би могла да използва способностите ви. Искам да ви взема за служител в Управителния съвет.
Гренвил направи огромно усилие да запази безизразното изражение на лицето си.
— Но аз нищо не разбирам от електроника — възрази той.
— Не е нужно да разбирате, искам ви за свой личен сътрудник — ръката на Хелга покри неговата. — Нямате представа с колко много неща съм принудена да се занимавам. Влезете ли в екип с мен, ще ми бъде далеч по-лесно…
Ето каква била работата, въздъхна вътрешно Гренвил и самочувствието му започна да се възвръща. Пръстите му леко погалиха китката на Хелга.
— С удоволствие бих приел поканата ви — каза той. — Но първо ми кажете какво означава „личен сътрудник“? — в очите му се появи онова чувствено изражение, на което никоя от досегашните му жертви не бе устоявала. — Колко личен, Хелга?
— Много, Крис — прошепна тя. — Много, много личен! — после стана и тръгна към спалнята.
Гренвил я последва. Този път разиграх картите си без грешка, помисли си той. Почти чуваше аплодисментите на Арчър от галерията.
Хелга се събуди от топлите лъчи на слънцето, които проникваха през наполовина вдигнатите жалузи на широкия прозорец. Протегна се и бавно отвори очи. Часовникът до леглото показваше десет.
Отдавна не беше спала толкова добре. Извърна се и докосна възглавницата до себе си.
Гренвил си тръгна малко след три часа. Тя не искаше да го пусне, но и двамата съзнаваха, че трябва да спазват благоприличие.
Прокара пръсти през копринената си коса. Какъв мъж, Господи! От години не беше любена от такъв истински мъж!
Тялото й потръпна и се сгорещи, изведнъж й се прииска той да е тук, отново да я вземе в прегръдките си.
Великолепен любовник!
Остана неподвижна, в съзнанието й се пробудиха сцените от изминалата нощ. Всичко беше съвършено, всичко трябва да бъде повторено и потретено, трябва да продължава вечно! Този великолепен мъж трябва да й стане съпруг! Вече не можеше да си представи, че може да живее без него. Той притежаваше всичко: добър външен вид, ум, способности… И най-вече беше страхотен любовник!
„Май хлътна, а?“ — усмихна се на себе си тя. Защо пък не? Той я беше любил със същия плам, с който го беше любила тя. Личеше си по всичко, дори по най-дребните му движения. Естествено, трябва да бъде внимателна, да не насилва нещата. Той е англичанин, а всички англичани са малко резервирани. Особено когато става въпрос за брак с богата жена. Е, все някак ще съумее да се справи с това!
Не в хотел „Карлтън“, разбира се.
Обърна се по гръб и се замисли, после на лицето й се появи доволна усмивка. Вилата в Кастаньола! Съвършено любовно гнезденце, далеч от любопитните очи на репортерите… Тя и Крис, само двамата… Ще бъде фантастично!
Хърман Ролф винаги беше предпочитал Швейцария за своите годишни почивки. За тази цел беше купил една вила в околностите на Лугано, гледката към езерото беше великолепна. Построена беше от някакъв преуспяващ кинорежисьор, чието име вече никой не си спомняше. Именно в тази вила се беше опитал да я изнуди Джак Арчър, но това също беше погребано и забравено. Идеално място за дискретна любовна връзка.
Умът й включи на скорост, трябваше да се организират доста неща. Преди всичко ще й трябва дискретен човек, който да се грижи за домакинството. Местните жени положително щяха да се превърнат в източник на клюки. Усмивката й се разшири, ръцете й прегърнаха меката възглавница.
Хинкъл!
Възрастният мъж с безупречни обноски, който се беше грижил за Хърман Ролф в продължение на петнадесет години и който беше прехвърлил своята лоялност върху нея. Лоялност, дискретност и бащински грижи…