— Добре — въздъхна дълбоко Гренвил. — Кога ще ме отвлечеш?
— Три дни, след като се настаните във вилата, но преди това пак ще се видим… Трябва да те запозная с всички подробности, които междувременно ще уредя — в очите на Арчър се появи опасен блясък: — Някога тя ме надхитри, сега е мой ред!
Четвърта глава
Преди около две години, още когато беше старши партньор в уважаваната юридическа фирма в Лозана, Джак Арчър проведе един доста необичаен телефонен разговор.
Груб и безцеремонен американски глас рече:
— Говори Моузис Сигал. Чувал ли си за мен?
Редовен читател на „Хералд Трибюн“, Арчър знаеше, че Моузис Сигал е името на известен главатар на мафията, търсен от ФБР за данъчни нарушения.
— Да, господин Сигал — отвърна предпазливо той. — Чел съм за вас във вестниците.
— Добре — изръмжа онзи. — Слушай сега за какво те търся. Имам нужда от съвет и ще си платя за него. Човек, който може да дава юридически съвети на стар разбойник като Хърман Ролф, може да ги дава и на мен, нали? Утре вечер, точно в осем, ще бъда в ресторант „Бърни“ в Женева. Ела там и ще лапнеш малко мангизи.
В слушалката прозвуча сигналът за свободно, Арчър се замисли. Знаеше, че Сигал се крие от властите, същевременно обаче си даваше сметка, че може да плати скъпо, ако откаже услуга на мафията. Не каза нищо на съдружниците си, които положително биха изпаднали в ужас. Реши да се срещне с този човек и ако спечели нещо от него, да го запази за себе си.
Ресторант „Бърни“ се намираше на тясна уличка близо до Ке Гюстав. Изглеждаше огромен, занемарен и някак заплашителен.
На входа го посрещна нисък и широкоплещест мъжага с късо подстригана брадичка. Кимна с глава и кратко съобщи, че господин Сигал го очаква. Представи се като Бърни и без повече приказки го поведе към дъното на просторния салон, изненадващо пълен за заведение от този сорт. В малка и добре изолирана стаичка се беше настанил дебел италианец с рунтави вежди, на масата пред него имаше чаша кампари.
— Добре, Бърни — изръмжа италианецът. — Иди да донесеш нещо за ядене, че бързам…
Махна на Арчър към свободния стол, изчака го да се настани и премина на същината на въпроса.
— Нямам много време за губене — рече. — Разполагам с доста „горещи“ мангизи, трябва да ги покрия някъде. Какво можеш да ми предложиш?
Бърни се появи с две чинии димящи спагети, обилно посипани с доматен сос. Тръшна ги на масата и побърза да се отдалечи.
— В брой или в ценни книжа? — малко объркано попита Арчър.
— В брой — отвърна Сигал и се нахвърли на спагетите.
— Бих могъл да ви уредя шифрована сметка в една изключително дискретна частна банка — каза Арчър.
— Очаквах нещо от тоя сорт — кимна дебелият. — Добре, действай. Мангизите са тук — главата му се наклони към очукан куфар, опрян встрани от масата. — Два и половина милиона долара.
— Няма проблеми, господин Сигал — отвърна Арчър, вътрешно доста разтърсен.
— Ще лапнеш петдесет хиляди швейцарски франка — добави мафиотът. — Стигат ли?
Тези пари щяха да влязат право в джоба на Арчър, партньорите му нямаше да научат нищо.
— Напълно, господин Сигал.
— Значи въпросът е уреден — промърмори Сигал, без да престава да се тъпче. От устата му падаха мазни спагети и цапаха покривката. Мутрата му беше наистина отвратителна. — Прибери тези мангизи… — оригна се звучно и отново се нахвърли на чинията. — Проучил съм те добре, Арчър. Свястно момче си и сигурно ще свършиш работа. Само дано не ти хрумне да се чупиш с куфара… Хич и не го помисляй, защото моите момчета те държат под око…
— И дума да не става — сковано поклати глава Арчър. — Оставете парите и не се безпокойте за нищо. Само ще ми дадете адрес, на който да съобщя номера на сметката…
— Ще ти дам адреса на жена ми — кимна Сигал, извади от портфейла си дебела пачка франкове и една визитна картичка. — Това е адресът, това ти е хонорарът… — спагетите в чинията му бяха на свършване, тези в чинията на Арчър изстиваха недокоснати. Хвърли поглед на часовника си и промърмори: — Трябва да тръгвам.
На прага се появи Бърни.
— Искаш ли още, Моузис?
— Нямам време — поклати глава дебелият. — Проклетият самолет няма да ме чака… Хей, Бърни, огледай хубавичко тоя човек… Казва се Джак Арчър и ще се погрижи за мангизите ми. Върши ми услуга, затова го запомни. Ако някога има нужда от нещо и ти ще му свършиш услуга, нали? — извърна се към Арчър и поясни: — Бърни е момчето, което може да ти уреди каквото поискаш в този град. Само го потърси и считай въпроса си за уреден! Нали така, Бърни?