— Щом казваш, Моузис — кимна брадатият.
А Арчър запомни думите му.
Взе такси на летището в Женева и даде адреса на ресторанта на Бърни. Докато пътуваха към града, той си спомни как беше внесъл в банката онези два и половина милиона долара. Познаваше се с директора, проблеми нямаше. А после изпрати номера на сметката на жената на Сигал. Два месеца по-късно „Хералд Трибюн“ публикува кратка информация за ликвидирането на Моузис Сигал от силите на реда.
Освободи таксито и влезе в ресторанта. Бърни си беше там, зад бара. Леко остарял и леко напълнял. Моментално го позна и тръгна да го посрещне с протегната ръка.
— Господин Арчър!
— Здравей, Бърни.
— Ела да те нагостя със спагети — поведе го към вътрешната стаичка собственикът. — И с една бутилка отлична „валполичела“…
Изчезна във вътрешността на заведението и след минута на масата димеше чиния със спагети, до нея кацна тумбеста бутилка вино.
— Седни, Бърни — покани го Арчър и се зае със спагетите, почувствал внезапен глад. — Искам да поговорим.
— Че за какво друго ще идваш тук? — засмя се брадатият. — Чу ли за Моузис? Беше обречен, бедният. И си го получи… Но измъкване нямаше… Или враговете му, или ченгетата…
— Четох във вестника.
Бърни затвори вратата и се настани насреща му.
— Добри ли са?
— Отлични — кимна Арчър и разбърка соса. — Имам един малък проблем, Бърни… И разчитам на помощта ти.
— Стига да мога — кимна брадатият.
— Трябват ми двама души, надеждни момчета — започна Арчър. — Под надеждни имам предвид хора, които ще свършат дадена работа, ще си получат хонорара и ще я забравят.
— Няма проблеми — кимна Бърни. — За каква работа става въпрос?
— Искам да организирам едно фалшиво отвличане. Повтарям — фалшиво! Човекът, който трябва да бъде отвлечен, сам ме помоли за това. Между нас казано, той иска да сплаши малко мадамата, с която живее. Двамата юнаци трябва да се появят в дома им и колкото по-опасни изглеждат — толкова по-добре. Отмъкнат човека и изчезват. Това е цялата работа. Никаква полиция, никакви шумотевици. Мадамата трябва да се стресне и нищо повече…
Бърни се пресегна към кутийката с клечки и започна да изследва дупките на оределите си зъби.
— А после? — пожела да узнае той.
— Няма после — поклати глава Арчър. — Мадамата трябва да повярва, че нейният човек наистина е отвлечен, и толкоз. Ден-два по-късно той ще се прибере обратно при нея… — сви рамене и добави: — Въобразява си, че по този начин ще я направи по-кротка…
Бърни се задоволи да кимне с глава.
— А как стои въпросът със заплащането, Арчър?
— За твоята услуга ще платя петстотин франка — отвърна Арчър. — А когато ми намериш двама наистина надеждни мъже, с тях ще си поговорим отделно…
Бърни продължи да човърка зъбите си.
— Няма да стане, приятел — въздъхна накрая той. — Ще ти струва малко повече. За хиляда франка ще ти осигуря точно това, което ти трябва.
Арчър не беше в настроение да се пазари.
— Добре, Бърни — кимна той. — Нека бъдат хиляда.
— Хапни си спокойно, приятел — усмихна се Бърни и стана на крака. — Отивам да ти уредя въпроса.
Върна се малко след като Арчър беше приключил със спагетите и наливаше остатъка от бутилката вино в чашата си.
— Всичко е наред, Арчър — съобщи брадатият и тръшна набитото си тяло в стола. — Двамата са на твое разположение. Всяка вечер се навъртат наоколо, можеш да им имаш пълно доверие. Специалисти са по корабчетата с туристи, но напоследък работата им запада и чувстват остра липса на пари… И двамата говорят английски. По-младият се казва Жак Белмонт, а другият е Макс Сегети… — на устата на Бърни се появи усмивка: — И двамата са педерасти, ходят си съвсем сериозно… Но можеш да разчиташ на тях, особено ако им обещаеш някоя по-закръглена сумичка!
— Искам да ги видя — рече Арчър.
— Нямаш проблеми, веднага ще ти ги пратя. Ако не ги харесаш, ще ти потърся други…
— Те тук ли са?
— Къде другаде? — отвърна Бърни. — Вечер винаги са тук, кръчмата ми е втори дом за тях… — направи изразителна пауза и Арчър побърза да извади банкнота от хиляда франка. — Всеки приятел на Моузис е и мой приятел — заключи брадатият и прибра банкнотата в джоба си.