После пристъпи към вратата и направи рязко движение с палеца си.
Двамата се появиха на прага. Единият беше висок и слаб, с дълга до раменете, сплъстена коса, тясно лице и близко разположени очи. Приятелят му беше дебелак на средна възраст, поне с десет години по-стар от кльощавия. Изрусената му коса приличаше на съборено птиче гнездо, тлъстото му лице беше безизразно, но малките му очички гледаха подозрително.
И двамата бяха облечени в протъркани джинси и омазнени фланелки. Пристъпиха до масата и впиха очи в лицето на Арчър. Той никак не ги хареса, но Моузис Сигал беше казал, че на Бърни може да има доверие. Човек трябва да се оправя с подръчни инструменти, въздъхна вътрешно той.
— Сядайте — рече.
Те се подчиниха.
— Аз съм Сегети — представи се дебелият. — А той е Белмонт.
— Бърни каза, че мога да ви имам доверие — нарочно грубо започна Арчър. — И аз се надявам наистина да е така. Един мой приятел иска да бъде отвлечен. На шега, само колкото да подплаши гаджето си. Без полиция, без никакви усложнения. Но всичко трябва да стане достатъчно убедително. От вас искам да проникнете във вилата и да го отмъкнете. Той няма да окаже съпротива. После ще го откарате до друга вила и ще го оставите там. С това работата ви приключва. Забравяте какво сте вършили и се прибирате в Женева. Вилата се намира в околностите на Лугано.
— Бърни каза, че работата е лесна — кимна дебелият. — Нямаш проблеми — после се приведе напред и очите му алчно проблеснаха: — Колко?
— По две хиляди франка на човек — предложи Арчър.
— Не става, мистър — тъжно поклати глава Сегети. — Напуснем ли Женева, ние ще си изтървем клиентите… После кой ще ни върне териториите? По пет бона на калпак!
— По четири и нито цент повече! — отсече Арчър.
— Хубаво — кимна дебелият. — Ама и разноските…
— Добре.
— Половината в аванс?
— Не — поклати глава Арчър. — Сега по една хилядарка, останалото — като свършите работата — извади две банкноти по хиляда франка и ги остави на масата. Сегети побърза да ги прибере.
— Искам да носите качулки и да изглеждате страшни — добави Арчър. — Пистолети също, разбира се… Това ще ви бъде ли проблем?
— Пистолетите и качулките не са проблем — усмихна се мазно Сегети. — Разбирам отлично какво ви трябва.
— Акцията ще се проведе след три дни, през нощта на 18-и. Точно в два часа следобед на същата дата ви искам пред хотел „Швайцерхоф“ в Лугано. Аз ще съм отседнал там и ще обсъдим всички детайли. Да не забравите пистолетите и качулките. Ясно ли е?
Сегети кимна с глава.
— Имате ли кола?
Сегети отново кимна.
Арчър извади банкнота от петстотин франка.
— За разноските — рече. — Значи се разбрахме — среща в 14.00 на осемнадесети пред хотел „Швайцерхоф“ в Лугано.
— Разбрахме се — отвърна Сегети и прибра банкнотата.
Арчър изпита леко неудобство и бързо откри на какво се дължи то. Приятелчето на Сегети през цялото време мълчеше и гледаше в краката си.
— На теб ясно ли ти е, Белмонт? — обърна се към него той, в гласа му прозвуча лека заплаха.
— Жак винаги приема това, което съм приел аз — побърза да отвърне Сегети. После двамата се изправиха и тръгнаха към вратата. — Пак ще се видим, господин Арчър — помаха с ръка Сегети.
На прага се появи Бърни.
— Стават ли, приятел?
— Мисля, че стават — кимна Арчър. — Виж какво, Бърни… Аз свърших добра услуга на Сигал и той ме увери, че мога да разчитам на теб… Абсолютно сигурен ли си, че мога да имам доверие на тези двамата?
— Готов съм да си заложа главата за тях! — твърдо отвърна брадатият. — Няма от какво да се безпокоиш, особено ако им платиш добре.
Все още притеснен, Арчър бавно се изправи.
— Давам им осем хиляди франка за един час работа — промърмори той. — На това ли му викаш добре?
— Това са много пари за тях — кимна Бърни. — Няма да имаш никакви проблеми, Арчър.
Стиснаха ръцете си и Арчър попита:
— Можеш ли да ми повикаш такси?
— Отвън чака едно свободно — отвърна брадатият. — Надявам се пак да се видим.
Арчър се качи в колата и потегли, а от тоалетната се появиха Сегети и Белмонт. Там се бяха скрили до отпътуването на новия си клиент.
— Каква е тая работа? — попита Сегети и се настани на бара срещу Бърни.