— От нея може да изскочи голям заек — отвърна брадатият. — Тоя дебелак Арчър някога работеше за милионера Хърман Ролф. Ще ме държиш в течение, Макс. Искам да разбера кой е човекът, който иска да бъде отвлечен, а също и коя е приятелката му. Разбереш ли точно къде трябва да стане отвличането, веднага ще ми позвъниш. Ясно ли е?
Сегети кимна с глава и подхвърли:
— Ще ни трябват качулки и патлаци…
— Няма проблеми — усмихна се Бърни. — Аз ще ви ги осигуря. Но искам пълна информация!
Хелга премина през митницата на женевското летище и се насочи към Хинкъл, който чакаше до бариерата. Гренвил я последва.
Хинкъл беше на петдесет и две години, но изглеждаше значително по-възрастен. Нисък, закръглен и плешив, с няколко напълно бели косъма на тила, той цели петнадесет години се беше грижил за Хърман Ролф, жертва на детски паралич от самото си рождение. След смъртта на Ролф беше насочил грижите си към Хелга, която искрено обожаваше.
Доста се разтревожи от новината, че Хелга е влюбена. Познаваше добре слабостта й по отношение на мъжете и сега, наблюдавайки разцъфналата й физиономия, приближаваща се към него, той искрено й пожела късмет. Но пожеланието му моментално отстъпи място на съмнението, тъй като зърна зад нея фигурата на Гренвил. Този мъж беше прекалено красив и прекалено обаятелен. В главата на Хинкъл светна предупредителна лампичка.
— Миличък Хинкъл! — сграбчи ръката му Хелга. — Страшно много ми липсвахте! — обърна се към Гренвил и усмихнато добави: — Крис, това е Хинкъл, за когото толкова много съм ти говорила!
Гренвил не беше в настроение да любезничи с прислужници. Кимна хладно с глава и подхвърли:
— Багажът ни, Хелга… Може би той ще поеме грижата за него — после тикна в ръцете на иконома картончетата за многобройните им куфари.
— Разбира се, сър — хладно се поклони Хинкъл. От този момент нататък двамата бяха врагове.
— Новият ролс чака отвън, госпожо — обърна се Хинкъл към господарката си. — Ще се забавя само няколко минути — после щракна с пръсти на един от носачите и с достойнство се отдалечи.
— Крис, мили, много те моля… Хинкъл ми е особено скъп, бъди добър с него!
— Извинявай — промърмори Гренвил, бързо осъзнал грешката си. — Ще бъда, обещавам ти.
Прекосиха просторната зала за пристигащи пътници и излязоха при разкошния камарг, който ги очакваше.
— Каква кола! — не можа да сдържи възхищението си Гренвил.
Хелга обиколи ролса като малко момиченце и щастливо плесна с ръце.
После се настани на задната седалка, изчака Крис да седне до нея и въздъхна:
— Ето защо уважавам силата на парите, Крис! И се радвам, че имам късмет да ги притежавам… Още повече сега, когато съм с теб… Вилата също ще ти хареса, сигурна съм в това!
След няколко минути се появи Хинкъл, настани куфарите в багажника и се плъзна зад волана.
— Всичко ли е наред в Парадайс сити? — попита го Хелга.
— Да, госпожо. Градината изглежда превъзходно.
— Обадих се на Транзел да приготви вилата.
— Разбрах, госпожо. Обадих му се по телефона, докато чаках кацането на вашия самолет. Той ме увери, че всичко е наред.
— Виждаш ли как Хинкъл се грижи за мен? — усмихна се Хелга и потупа ръката на Гренвил.
— Позволих си да запазя стаи в хотел „Три корони“ във Веве, госпожо — продължи Хинкъл. — Прецених, че днес ще е късно да пътуваме до Кастаньола.
— Благодаря — кимна Хелга и се извърна към Гренвил. — От Веве до Кастаньола имаме пет часа път с кола. Утре ще бъдем там, някъде около обяд… А въпросът с храната, Хинкъл?
— Дадох инструкции на Транзел, госпожо. Той ще зареди фризера.
Хелга въздъхна и отпусна глава върху рамото на Гренвил. Ролсът плавно потегли по пътя за Веве.
В хотел „Три корони“ тя каза лека нощ на Гренвил, очите й бяха пълни с неизказано обещание. После се остави да бъде отведена в апартамента си. Гренвил се качи в своята стая и веднага поръча разговор с Арчър, който положително вече се беше настанил в луганския „Швайцерхоф“.
— Всичко е уредено — съобщи му Арчър. — Няма за какво да се тревожиш, операцията ще бъде проведена точно след три дни.
— Не съм толкова сигурен, че няма за какво да се тревожа — възрази загрижено Гренвил. — Тоя Хинкъл ми се струва доста неприятен тип…
— Ама и той ли е с вас? — остро попита Арчър.
— Не само е с нас, ами и вече се разпорежда както намери за добре. Намрази ме още от първия си поглед. Сигурен съм в това, както съм сигурен, че тези стари семейни прислужници са истинска напаст!