— Така е — съгласи се Арчър, истински обезпокоен. — Хинкъл също не е за подценяване!
— Е, това беше твоето погребение — въздъхна Гренвил. — Нали всичко беше обмислил?
— И наистина е така — троснато отвърна Арчър. — Планът ни ще проработи въпреки новите обстоятелства. А твоята работа е да я любиш, Крис. Успееш ли да я убедиш, че искаш да се ожениш за нея, тя ще се справи с още дузина като Хинкъл!
— Кой знае — изрази съмнение Гренвил, изпаднал в дълбоко униние.
— Внимавай как се отнасяш със стария — продължи с наставленията си Арчър. — Можеш да му правиш по някой комплимент, без да прекаляваш, разбира се…
На другата сутрин Гренвил излезе пред хотела, където Хинкъл се беше заел да бърше прахта от ролса.
— Добро утро, Хинкъл — поздрави го топло той. — Тази кола наистина е фантастична, разкажете ми нещо за нея…
— Бих казал, че това е най-добрата кола в света, сър — хладно го осведоми Хинкъл.
— Изцяло ново купе, няма нищо общо с модела „Силвър Шедоу“ — демонстрира познанията си Гренвил. — Лично аз винаги съм предпочитал моделите с две врати…
— Дизайнът е на Пининфарина, един от най-големите стилисти в света — поясни икономът. — В този модел за пръв път е монтирана най-новата система за електронно запалване на фирмата „Лукас“… Наречена е „Опус“…
Гренвил не разбра нищо от тези обяснения и бавно заобиколи лимузината.
— Предполагам, че харчи доста гориво…
— Когато човек има късмета да притежава подобна кола, той едва ли ще мисли за разхода на гориво, сър — отвърна все така хладно Хинкъл.
— Така е — съгласи се Гренвил и надяна приятелската си усмивка. — Госпожа Ролф е изключително доволна от вашето внимание, Хинкъл. Аз също имам амбицията да задоволявам всяка от нейните прищевки…
— Да, господин Гренвил — отвърна с безизразно лице икономът.
— Искам да я направя толкова щастлива, колкото е била с вас — направи още един опит Гренвил.
Усилията му останаха незабелязани. Хинкъл отвори багажника и хвърли вътре четката от меки пера. „Тоя ще ми създава сериозни проблеми, въздъхна вътрешно англичанинът. Държанието му е определено враждебно!“
— Тръгваме ли? — изчурулика Хелга, изскочила от парадния вход на хотела. Пристъпи напред и целуна Гренвил по бузата, после се отдръпна от него и подвикна: — Какво става, Хинкъл?
— Багажът е натоварен, госпожо — надникна от прозорчето икономът. — Можем да тръгнем, когато пожелаете.
— Тогава да тръгваме — тръсна глава тя. — Крис, изгарям от нетърпение да ти покажа швейцарския си дом!
Преди десетина години Хърман Ролф беше купил тази вила от нашумял американски продуцент. Тя се намираше съвсем близо до Кастаньола, надвиснала високо над езерото Лугано.
Вътре имаше всичко, за което може да се сети един холивудски магнат на върха на славата си: закрит отопляем плувен басейн, открит басейн за през лятото, огромна тераса с великолепен изглед към езерото. Спалните бяха четири, всяка от тях със своя луксозна баня, отделно имаше сауна и помещения за прислугата. Малък вътрешен асансьор пренасяше цепениците от мазето направо до огромната холна камина, частен лифт с две седалки се спускаше до панорамния път, който обикаляше езерото. Просто за в случай, че човек не желае да използва сто и петдесетте стъпала дотам, минаващи през прекрасно поддържаната градина, оборудвана със специално нощно осветление. Кухнята беше истинско чудо на домакинската техника, всичко се задействаше от командно табло с електронно управление. Беше достатъчно голяма, за да храни двадесет души едновременно. Всички стаи бяха свързани със стереосистема, която можеше да се управлява както дистанционно, така и от централен пулт, до нея имаше цветни телевизори с огромни екрани. Фризерът беше с размерите на холна библиотека и имаше свой собствен агрегат, който го правеше независим от прекъсването на електричеството. Всички телефонни апарати във вилата бяха оборудвани със специални високочувствителни тонколони и това позволяваше провеждането на разговор с всяка точка на света, без човек дори да става от мястото си. Говорителите на тези колони бяха толкова чувствителни, че улавяха дори дъха на човек, който говори от другия край на планетата, да речем от Токио… Имаше и специална кино-зала, оборудвана с двадесет удобни плюшени кресла и огромен видеоекран.