Гренвил беше искрено смаян от това великолепие.
По пътя бяха спрели да хапнат, сега Хинкъл се оттегли в кухнята, а всички стаи бяха готови за своите обитатели.
Хелга му показа спалнята си. Беше великолепно, тапицирано с кремава кожа помещение, кристални огледала, дебел бял килим и дограма от опушен бук. Над всички мебели доминираше широкото кралско легло.
— Ще спим тук, скъпи — прошепна Хелга. — Хинкъл е човек, който може да ни влезе в положението…
Макар да беше свикнал с луксозна обстановка, Гренвил имаше чувството, че ще се пръсне от това, което вижда тук.
— Много ми се иска да поплувам в този чудесен басейн — промълви той. — Нали може?
— Господи, можеш да правиш всичко, което ти хрумне! — отвърна Хелга. — Този дом е и твой!
Остави го и с тананикане се насочи към кухнята. Облечен в бяла престилка, Хинкъл се беше заел да приготвя вечерята.
— Страшно съм щастлива, Хинкъл! — възкликна тя. — Нали той е чудесен?
— Поне външно изглежда така, госпожо — кисело отвърна Хинкъл.
— О, стига вече! — засмя се Хелга. — Искам да се омъжа за него. Но ти винаги ще бъдеш при нас!
— Надявам се, госпожо.
Тя продължи да се смее, после изведнъж скочи към иконома и го поведе с бавни валсови стъпки по пода. Без да я докосва с ръце, Хинкъл ловко следваше движенията й. Накрая тя се спря, целуна го по бузата и изтича навън. Дебелото лице на иконома си остана мрачно. Той поклати глава и се залови да обезкостява пилето пред себе си.
Хелга се върна в спалнята, смъкна дрехите си, уви широка кърпа около голото си тяло и изтича към басейна с миниатюрна плувна шапчица в ръка.
Гренвил се беше отпуснал по гръб върху приятно затоплената вода, очите му бяха затворени.
Хелга тихо се спусна в басейна, гмурна се под водата и рязко го дръпна за краката. Стреснат, Гренвил изплува на повърхността, разтърси глава и видя голото тяло на Хелга, което се плъзгаше по водата с лекотата на делфин. Веднага разбра, че е няколко класи под нейния стил, и мълчаливо отстъпи до стената на басейна.
Какъв великолепен плувец е тази жена, със завист си помисли той, докато Хелга покри четири дължини със скорост, от която направо му се зави свят. После тя доплува до него и уви ръце и крака около тялото му. Ръцете му се плъзнаха към ханша й и здраво го притиснаха.
После седнаха на терасата да се насладят на залеза. Когато хоризонтът пламна в ален пожар, тя хвана ръката му и леко я стисна.
— Винаги съм мечтала да срещна някой като теб, Крис — прошепна.
— От това няма да излезе нищо добро, скъпа — тъжно отвърна Гренвил, влизайки в ролята си с обичайната лекота. — Сега се чувстваме прекрасно, но колко дълго ще трае това?
— Какво искаш да кажеш? — погледна го с недоумение тя.
— Нашата връзка е абсурдна, скъпа — отвърна Гренвил и неволно се запита за кой ли път произнася тази фраза. — Този прекрасен момент ще отмине и всичко ще свърши… Ех, ако не беше толкова богата!
Тя издърпа ръката си от неговата и втренчено го погледна. Ясните й сини очи го накараха да потръпне от неудобство.
— Можеш да говориш по-ясно, Крис! — металната нотка в гласа й му напомни, че насреща си има умна и динамична жена, а не някоя стара глупачка.
— Нима не ти е ясно, Хелга? — отвърна той. — Ако не беше толкова богата, положително щях да те помоля да се омъжиш за мен. Това би ме направило най-щастливият човек на света, но ние, англичаните, просто не сме свикнали да бъдем издържани от съпругите си!
— Отдавна не бях чувала по-голяма безсмислица! — троснато отвърна Хелга. — Кой казва, че ще те издържам аз? Ти притежаваш разностранни таланти, двамата заедно ще бъдем страхотна комбинация!
— Вярно е, че имам известни дарби — притеснено се размърда Гренвил. — Но за съжаление между тях не фигурира умението да правя пари… Затова няма смисъл да опитваме каквото и да било. Просто ще се насладим на тези прекрасни мигове, а после аз ще си тръгна. Честно казано, аз…
— Я се вземи в ръце, Крис! — прекъсна го Хелга, ядосана не на шега. — И престани да ми се правиш на драматичен актьор! Монологът ти е пълна глупост! Сега говорим за обич, а не за пари. Аз те обичам, остава да ми отговориш дали и ти ме обичаш?
„Господи, тази жена е опасна, помисли си Гренвил. Всички стари глупачки започват да ронят сълзи на тези прочувствени думи, а тя ги нарече глупости!“
— Дали те обичам! — богатото му въображение започна да очертава поредната вълнуваща сцена. — Как може да питаш? Ти си толкова прекрасна, толкова…