Отново попаднал в капан, Гренвил нежно докосна ръката й.
— Разбира се.
Тя се усмихна.
— Не се тревожи. Нямам намерение да се откажа от магическия ключ, който съм наследила от съпруга си. Този ключ отваря прекалено много врати… Намеренията ми са други — след като аз не мога да сляза на твоето ниво, ще трябва ти да се издигнеш до моето! Ще се ожениш ли за мен, ако станеш притежател на пет милиона долара? Пари, които ще си изкарал със собствен труд?
Гренвил несъзнателно зарови пръсти в косата си.
— Хелга, престани! Никога не бих могъл да изкарам пет милиона долара!
— Аз ще те науча.
— Как? — погледна я с недоумение Гренвил.
— Ще използваш дарбите си. Ще те направя съдружник в моята корпорация. Сега ще строим завод въз Франция, скоро ще сторим същото и в Германия. Ти притежаваш усет, добър външен вид, говориш езици… Лесно ще поемеш тези сделки в свои ръце. Ще разполагаш с финансови експерти и опитни съветници, но контролът върху сделките ще бъде изцяло твой. Ще станеш притежател на акции и ще печелиш от дивидентите. Обещавам ти, че нищо от това няма да получиш даром. Ще работиш за всеки долар. И след три-четири години ще разполагаш с личен капитал от поне пет милиона. На първо време ще ти отпусна тази сума назаем, при шест процента годишна лихва — на лицето й се появи топла усмивка: — А утре ще се оженим!
Гренвил неволно потръпна, като си представи, че ще трябва да работи в една сграда с Хелга, ще търпи напътствията й, ще контактува с разни счетоводители и финансови експерти.
— Всичко това звучи чудесно, но честно ще ти призная, че не бих се справил — промълви той. — Офертата ти е изключително щедра, но…
— Ще се справиш, и още как! — прекъсна го Хелга и в гласа й отново се появи металната нотка. — Зад теб ще стои цялата мощ на корпорацията. Ще бъде интересно, сигурна съм в това!
Гренвил си спомни съвета на Арчър: „ТРЯБВА ДА Я ЛЮБИШ!“
— Всичко това звучи вълнуващо, Хелга — изправи се на крака той. — Ще ми дадеш ли малко време за размисъл? Нека преспим, нали утрото е по-мъдро от вечерта? Почти съм убеден, че ще се справя, с твоята помощ, разбира се… Но сега те гледам, обляна от лунните лъчи, и просто искам да те любя! Нищо повече!
— О, Крис! — стисна ръката му Хелга. — Да вървим!
Той уви ръка около кръста й и я поведе към спалнята.
— Би ли спуснал капаците, мили? — попита тя. — Побързай, моля те!
Гренвил се зае с капаците, а Хелга се насочи към леглото с щастлива усмивка на уста.
Точно в осем и половина на следващата сутрин Хинкъл почука на вратата на Хелга и вкара количката със закуската вътре. Дръпна завесите и Хелга се събуди. Веднага видя, че Гренвил не е до нея.
— Къде е господин Гренвил? — остро попита тя.
— Плува в басейна, госпожо.
— О — въздъхна с облекчение Хелга, седна в леглото и приглади косата си. — Кафе! Винаги идвате навреме, Хинкъл!
— Да, госпожо. Утрото е прекрасно, надявам се, че сте спала добре.
— Дори много добре — засмя се Хелга.
Хинкъл побутна количката към леглото.
— Ще бъдете ли тук за обяд, госпожо?
— Не. Отиваме в планината, ще се върнем най-рано в пет следобед. Дали ще получим по един омлет за вечеря?
— Разбира се, госпожо.
Икономът се оттегли, Хелга взе чашата и отпи глътка кафе. Гренвил не излизаше от мислите й. Отново я беше любил по превъзходен начин. А тя изпитваше все по-нарастваща увереност, че ще успее да го убеди да поеме важен пост в корпорацията. Не искаше да подписват в Лугано, предпочиташе сватбената церемония да бъде организирана в Парадайс сити. Появата на Гренвил там положително ще раздвижи духовете, помисли си развълнувано тя. Господи, колко е възбуждащо!
В края на седмицата ще отлетят за Парадайс сити, веднага след това ще направят официалното съобщение. Ще има много работа. Как ли ще реагират Ломън и Уинбърн? Изведнъж се намръщи. Беше заминала с Крис, без изобщо да се обади на своите помощници! А и голяма част от дрехите й останаха в хотел „Плаца Атене“…
Уинбърн като нищо ще си помисли, че е отвлечена! Тя скочи от леглото, взе един бърз душ и облече спортен костюм с панталон.
Излезе от спалнята и видя Гренвил, който се изкачваше по стълбите с хавлия около кръста.
— Добро утро, скъпи — извика Хелга и изтича да го целуне. — Добре ли поплува?
— Отлично.
— Спомних си, че не съм съобщила на моите хора къде се намирам — каза тя. — Отивам да им се обадя. Ти поискай кафе от Хинкъл и ме чакай на терасата. Няма да се бавя.