Патерсън се вторачи в него, после му посочи стола до себе си.
— Значи ти си Арчър, а? — промърмори той. — Какво ще пиеш?
— Мартини с джин, благодаря — отвърна Арчър и седна. Шапило щракна с пръсти на минаващия наблизо келнер, а Арчър остави куфарчето между краката си и вдигна глава към Патерсън.
— Ед каза, че си хвърлил едно око на нашия проект — започна белязаният. — Какво ти е мнението?
— Мисля, че той действително отговаря на най-належащите изисквания на международния туризъм — предпазливо отвърна Арчър.
— Тук си дяволски прав! — извика Патерсън и самодоволно се усмихна. — Харесва ми това, което казваш… Но защо онези негри се отказаха, да ги вземат мътните?
— Причините могат да бъдат най-различни — отвърна все така предпазливо Арчър. — Не бих могъл да се произнеса, без да съм запознат с детайлите на проведените преговори.
— Проклети адвокати! — ухили се Патерсън и изпусна гъст облак дим от пурата си. — Никога не отговарят с да или не! — наведе се напред и размаха пурата си под носа на Арчър: — Сега ще ти кажа нещо важно, мой човек. Утре сутринта Ед заминава за Саудитска Арабия. Тамошните шалвари са фрашкани с мангизи, пред тях иранците са направо бедняци! Ще ги поизстискаме малко, и толкоз! Искаш ли да заминеш с него и да следиш за юридическата страна на въпроса?
Арчър си представи какво трябва да направи Шапило, за да се докопа до някой от важните фактори в Саудитска Арабия и да му пробута успешно киселата ябълка, наречена „Синьо небе“. Това му се видя толкова абсурдно, че за малко не избухна в смях. Но после се сети за стоте долара седмично, направи се, че размисля, и бавно кимна с глава.
— Да, бих придружил господин Шапило… — вдигна глава и решително погледна сипаничавото лице насреща си: — Но не за сто долара седмично, господин Патерсън!
— Че кой ти е казал такова нещо? — присви очи онзи. — Поемам всички разноски по пътуването, плюс два процента от общата сума, ако ми донесеш подписан договор. Това са доста пари, Арчър!
Господи, нима цял живот ще слушам едно и също, въздъхна в себе си Арчър. Все тлъсти проценти, все милиони долари!
— А разполагате ли с необходимите хора, които да осигурят преговори с висши правителствени служители? — попита на глас той.
Патерсън опразни чашата си и погледна към Шапило:
— Ед?
Шапило разглеждаше ноктите си.
— Всъщност, не… — бавно отвърна той. — Тукашните им дипломати са изключително трудни… Мисля, че на място ще постигнем много повече от контактите с посолството…
— Прав си — кимна Патерсън. — Заминавайте и се залавяйте за работа — докосна празната чаша пред себе си и добави: — Поръчай ми още едно, Ед.
Докато Шапило щракаше с пръсти, Арчър получи възможност да обмисли набързо положението. В крайна сметка ще получи едно безплатно пътуване до Близкия изток, което не беше чак толкова лошо. Кой знае? Там може би ще изскочи нещо добро. Ще зареже Ед и ще поостане. Кой знае?
Келнерът донесе питието на Патерсън, едновременно с това в дъното на коридора настъпи някакво раздвижване. Пред асансьора се изправи една дама, следвана на почтително разстояние от двама официално облечени мъже и заместник-директора на хотела.
Процесията завършваха две униформени пикола, които тикаха колички със скъпи дори на външен вид куфари.
Арчър позна жената и сърцето му прескочи един такт.
Та това е Хелга Ролф, по дяволите!
Не беше я виждал откакто напразно се бе опитал да я изнуди, за да прикрие онази далавера с австралийските акции. Механично прикри лицето си с длан, никак не желаеше да бъде разпознат.
Жегнат от завист, той изгледа високата й фигура, която бавно пристъпи към асансьора. Изглежда великолепно, да я вземат мътните! Облечена в бежово палто от мек плат, вдигнала високо русокосата си глава, Хелга Ролф излъчваше самоувереност, която само богатството може да роди.
Двамата й придружители поддържаха почтителна дистанция. По-високият се наведе да прошепне нещо на ухото й, по-ниският притеснено пристъпваше от крак на крак.
Процесията влезе в просторната кабинка на асансьора и коридорът опустя.
— Ей това се казва мадама! — промърмори с уважение в гласа Патерсън. — Коя ли е?
Сега е моментът да му взема акъла на този вулгарен тип, помисли си Арчър.
— Казва се Хелга Ролф — небрежно подхвърли той.