След тези думи влезе в хола и се насочи към телефона.
Гренвил влезе в спалнята си, облече къси гащета и памучно поло с висока яка, после се върна на терасата.
— Чай или кафе, сър? — попита го изскочилият отнякъде Хинкъл.
— Кафе, ако обичате.
Седна на плетения стол и се замисли. От хола долиташе приглушеният глас на Хелга. Трябва да се измъкна по някакъв начин, каза си Гренвил. Трябва да се видя с Арчър. Но как?
По време на плуването беше обмислил от всички страни предложението на Хелга. И стигна до заключението, че и след четири, и след десет години, пак не би могъл да спечели пет милиона долара. По-добре ще е да опита да спечели милиона, който му обещаваше Арчър. Ако не се получи, отново ще си помисли… Но първо трябва да се види с Арчър. Хинкъл се появи с кафето.
— Има ли наблизо игрище за голф? — попита го Гренвил.
— Да, сър — отвърна икономът. — При това доста добро, както се говори. Намира се в Понте Треса, мога да ви донеса картата, за да се ориентирате…
— Благодаря, това би било чудесно…
Хелга се появи на терасата доста време след като Гренвил беше изпил кафето и проучил картата на местността. Изглеждаше доста раздразнена.
— Ще ми се наложи да поработя — съобщи му тя. — Моите глупаци окончателно са се оплели с покупката на онзи терен във Версай — ръката й се плъзна в неговата: — Ето защо искам да работим в екип с теб! Двамата едва ли ще допуснем подобно объркване. Мислех да излезем в планината, но сега се налага да стоя тук и да чакам телефонни разговори…
Ето го шансът, помисли си Гренвил.
— Разбирам, скъпа — усмихна и се топло той. — Непрекъснато си мисля за това, което ми каза снощи… Ще имаш ли нещо против, ако отида да поиграя голф? Тази игра ми позволява да мисля… Уверен съм, че ще се върна с ясно и категорично решение… — усмивката му се разшири: — И по всяка вероятност то ще е положително!
Заета с мисли за парижката сделка, Хелга разсеяно кимна с глава.
— Разбира се, скъпи. Вземи ролса. Кога ще се върнеш?
— Някъде около три. Така добре ли е?
— Разбира се. Но ти нямаш стикове… Как ще играеш без стикове?
— Ще взема под наем — усмихна се Гренвил, стана на крака и се наведе да я целуне. — Тръгвам.
Тя изгледа в гръб стройната му фигура и изпита дълбоко разочарование. Предпочиташе да го има край себе си, да се възползва от съветите му, да провери начина му на мислене в сложна ситуация. Нищо, успокои се тя, имаме достатъчно време пред себе си.
Остана на терасата, докато Гренвил изкара ролса от гаража и се отдалечи надолу по тесния път. После влезе в спалнята си и видя, че Хинкъл току-що е привършил с оправянето на леглото.
— Ще ви затрудня ли, ако поискам нещо леко за обяд? — попита го тя. — Трябва да остана тук и да чакам телефонни обаждания, а господин Гренвил отиде да играе голф и няма да се върне за обяд.
— Разбира се, госпожо. Бих ви предложил едно хубаво филе на скара.
— Добре — кимна тя и продължи да се помайва из спалнята. — Хинкъл… Аз го обичам! Опитвам се да му предложа работа във фирмата, но той е прекалено етичен… Ако успея да го убедя, вероятно ще се оженим…
— След като това ще ви направи щастлива, госпожо… — проточи Хинкъл с неодобрителен тон, после напусна спалнята.
Телефонът иззвъня. През следващите три часа Хелга се потопи изцяло в деловите проблеми на корпорацията „Хърман Ролф Електроникс“.
Пета глава
Настанил се удобно във фоайето на хотел „Швайцерхоф“, Арчър направи кратък преглед на отминалия ден. Беше свършил доста работа и изпитваше задоволство от това. Нае един мерцедес от фирмата „Авис“, после обиколи агенциите за отдаване на имоти под наем. Откри това, което му трябва, в Парадизо — едно от селцата, които почти се бяха слели с Лугано. Малка и скромна на вид дървена вила, която го изнудиха да наеме за цял месец. Но в замяна на това притежаваща всички удобства за укриването на Гренвил.
Утре в 14.00 тук щяха да пристигнат Сегети и Белмонт. Първо ще ги закара да се запознаят с вилата на Хелга, а след това ще им покаже и дървената къщичка в Парадизо. През нощта ще се проведе и самата операция.
Арчър доволно кимна с глава. Не виждаше какво ще му попречи да стане собственик на един милион долара, особено ако Гренвил си свърши работата както трябва. Планът е безупречен, сега всичко е в ръцете на англичанина.