— Ролф ли? — изгледа го продължително Патерсън. — Имаш предвид ОНЗИ Ролф? Царят на електрониката?
— Да — кимна Арчър и отпи глътка мартини. — Но той почина преди няколко месеца. Сега Хелга ръководи корпорацията и очевидно се справя добре… — каза го с небрежен тон и това накара другия да се опули насреща му.
— А онези типове с нея?
Арчър се облегна назад и извади пакетчето „Голоаз“.
— Я махни тези боклуци и запали нещо качествено! — промърмори Патерсън и разтвори метална кутия с пури под носа му.
— Благодаря — кимна Арчър и си взе една пура. — По-високият се казва Стенли Уинбърн и е директор на юридическия отдел на корпорацията — поясни той. — Ниският дебелак е вицепрезидентът Фредерик Ломън — запали пурата и изпусна гъст облак дим. — По моя преценка корпорацията струва около един милиард долара… А личното състояние на Хелга зная със сигурност — то надхвърля сто милиона долара.
— По дяволите! — облещи се Патерсън. — Това са страшно много мангизи!
— И така може да се каже — снизходително се усмихна Арчър. После довърши мартинито и остави празната чаша на масата.
— Поръчай му още едно, Ед — разпореди се Патерсън, после внимателно се взря в лицето на Арчър: — Говориш така, сякаш добре познаваш тази кукличка…
Тук настъпи моментът, в който Арчър би трябвало да запази мълчание. Но след мизерната вечеря снощи и още по-мизерната закуска сутринта дори едно мартини беше достатъчно, за да се развърже езикът му.
— Дали я познавам? — усмихна се с превъзходство той. — Допреди няколко месеца ние двамата с нея ръководехме европейските инвестиции на Ролф, освен това поддържахме и доста близки, бих казал интимни отношения…
— А стига, бе! — окончателно се шашна Патерсън. — Да не би да ми казваш, че си я чукал?!
Арчър пое чашата с мартини, която му поднасяше келнерът.
— Поддържахме интимни отношения — намигна той. — Така ми звучи по-добре.
— Ясно — поклати глава Патерсън, дръпна от пурата и почеса подпухналия си нос. — Значи струва сто милиона долара, а?
— Някъде там — отвърна Арчър и на една глътка преполови чашата си. Започна да му става хубаво.
— Но вече не работиш с нея, така ли? — малките очички внимателно го наблюдаваха.
Дръж си устата затворена, напомни си Арчър. Нещо много си се раздрънкал!
— Имахме известни противоречия — промърмори той. — Тя е труден характер… В един момент ми писна и се разделихме… — отпи още една глътка и смени темата: — Доколкото разбирам, самолетните билети за Саудитска Арабия ще осигури Ед, а аз ще чакам инструкции… Нали така?
Патерсън се замисли. Опразни чашата си, после бавно поклати глава.
— Защо трябва да ходим за пари чак при проклетите араби, когато мангизите ни чакат тук, в този проклет хотел? — тихо попита той.
— Нещо не следвам мисълта ви, господин Патерсън — погледна го с недоумение Арчър. — Как така в този хотел?
Патерсън се наведе напред и го потупа по коляното.
— Използвай главата си, Арчър! Бил си близък с тая кукличка Ролф, нищо няма да ти струва да й пробуташ идеята за финансирането на проекта! Трябват ни два милиона, за нея това са дребни пари. Отиваш и й правиш предложение. Става ли?
Дланите на Арчър изведнъж овлажняха.
— Мога да ви уверя, че госпожа Ролф едва ли би проявила интерес към строителството на ваканционни селища, господин Патерсън — рече притеснено той. — Познавам я добре и знам какво говоря.
Патерсън закова малките си очички в лицето му и дълго мълча. После се обърна към Шапило и ядосано подвикна:
— Къде се намира проклетият грил-ресторант? Искам да се понатъпча с нещо на скара! — Шапило махна с ръка по посока на коридора, сипаничавият стана на крака и се извърна отново към Арчър: — Сега ме слушай внимателно! Искам да ми уредиш среща с тази кукличка, нищо повече. Сам ще й пробутам идеята си… И още нещо, Арчър: аз наемам само хора, които умеят да пробиват! Не успееш ли да ми уредиш среща, считай се свободен от всякакви ангажименти спрямо мен! — след тези думи се обърна и пое по дългия коридор.
— Чухте какво ви каза, нали, Джак? — изправи се на крака и Шапило. — След като наистина я познавате толкова добре, не би ви било трудно да уредите тази среща… Е, да се надяваме, че пак ще се видим… — после се обърна и последва шефа си към ресторанта.
Арчър остана на мястото си, зяпайки тъпо подире им.
Похапна един сандвич, после се прибра в хотелската стая. Тръшна се на леглото и започна да проклина бъбривата си уста. Остаряваш, момчето ми! Преди една година едва ли би постъпил по този детински начин! Сега трябва да се търси изход от положението.