Хелга се събуди в осем и четвърт, протегна се и бавно огледа луксозната спалня. Не изпитваше никакво съжаление, че я напуска завинаги. Помисли си за Крис и с благодарност откри, че може да го прави, без да й се свива сърцето. След няколко седмици ще го забравя, увери сама себе си тя. И той ще се превърне в още една сянка от миналото… Нищо повече.
Човек трябва много внимателно да се преценява, особено когато си мисли, че е влюбен… Какво е всъщност любовта? С гримаса на неудовлетворение си призна, че всъщност никога не е притежавала отговора на този въпрос. Любовта е нещо, което едва ли някога ще опозная… Любовта е илюзия. Много мъже и жени на този свят мислят, че са влюбени, а после изведнъж откриват, че любовта не означава нищо, и се разделят като непознати. Но има и други — онези, които превръщат любовта в солидна основа на целия си живот. При това са и щастливи!… За нея самата любовта означаваше само едно — сексуална възбуда, сексуално удовлетворение. Секс! Ето го проклятието на живота й! Искрено беше вярвала, че обича Крис, но когато Хинкъл й разкри, че този красив и изумително привлекателен мъж е не само многоженец, но и пресметлив измамник, любовта й към него изведнъж престана да съществува. Сякаш някой беше натиснал бутона за прекъсване на осветлението!
След няколко часа ще бъде на летище Женева, а Хинкъл ще остане тук до продажбата на вилата и мебелите. Ще отлети за Парадайс сити и отново ще се върне към монотонния и скучен живот на делова жена, която периодично отскача до Ню Йорк за заседанията на управителния съвет. Отново ще бъде в компанията на досадници като Ломън и Уинбърн — това, изглежда, е съдбата й и нищо не може да я промени. А през юни навършва четиридесет и пет! Господи!
Погледна часовника до леглото. Беше девет без двадесет. Хинкъл закъснява, но това няма значение. И без това не изпитваше особена нужда от кафе… Вчера цял ден се беше занимавал с опаковането на вещите й, вероятно е уморен и се е успал.
Затвори очи и се унесе. Когато отново се събуди, часовникът показваше 9.10.
Хинкъл още го нямаше.
Стана от леглото и влезе в банята за кратък душ. Уви се в дебела хавлия и тръгна към хола. Френските прозорци бяха затворени. Тя ги блъсна навън и учудено се насочи към входната врата. Не беше заключена. Отвори я и надникна към алеята.
Сви рамене и леко въздъхна. Вероятно Хинкъл е слязъл до Кастаньола за прясно мляко. Никога досега не беше постъпвал така, доколкото знаеше запаси от мляко винаги имаше достатъчно. Влезе в кухнята и отвори хладилника. Вътре имаше три картонени опаковки с мляко.
Изведнъж я прониза страх. Да не би да е болен? Вчера беше напрегнат до крайност, като нищо може да е получил сърдечен пристъп! Забърза към спалнята си и започна да се облича. Избра костюм с панталон в яркочервен цвят, навлече го набързо и изтича по дългия коридор, който водеше към стаята на Хинкъл. Почука на вратата и зачака. Сърцето й лудо блъскаше. Почука за втори път, но й отвърна мълчание. Пое дълбоко дъх, стисна зъби и рязко натисна бравата.
Леглото беше оправено, всичко в стаята изглеждаше наред. Но Хинкъл го нямаше.
Обзета от паника, Хелга се втурна надолу по стълбите. Отвори входната врата и се насочи към гаража.
Фолксвагенът на Хинкъл кротко си стоеше до огромния ролс. Значи икономът не е слязъл в селото! Но къде е тогава?
Може би е излязъл да поработи в градината и там го е настигнал сърдечният пристъп? Хелга бързо се спусна по каменните стълби, очите й внимателно оглеждаха градината. Стигна до портала, от който се излизаше на главния път. Той беше заключен със солиден катинар. Уверила се, че Хинкъл не е в градината, тя се върна обратно с помощта на седалковия лифт.
Къде изчезна този човек?
Докато лифтът я изкачваше обратно към терасата, тя изведнъж си даде сметка какво означава за нея този изключително лоялен прислужник. Всъщност той съвсем не беше само прислужник — той беше единственият й истински приятел. Отсъствието му започна да я плаши. Нима е решил да я напусне? Не, никога не би сторил подобно нещо, без да я предупреди! Но какво се е случило тогава? Къде е той?
Малката кабинка стигна последната си спирка и замря. Хелга слезе, прекоси терасата и се насочи към хола. Питаше се дали да се обади в полицията. Вдигна глава и изведнъж се закова на място.
В един от фотьойлите се беше настанил нисък широкоплещест мъж с гъста черна брада. Лицето му беше безлично, малките очички злобно проблясваха. В ъгъла на устата му висеше запалена цигара. Беше облечен в мръсно синьо поло и сиви лекьосани панталони. В скута му имаше електрическа бормашина, шнурът й беше вкаран в близкия контакт на стената.