Патерсън забрави носа си и замислено се облегна назад. Очите му се забиха в развълнуваното лице на Арчър. Дали не сбърках нещо, запита се последният. Сега всичко зависи от реакцията на тоя дебел и потен тъпак!
Дългото мълчание накара Арчър да се изпоти. Най-накрая главата на Патерсън бавно кимна.
— Това ми звучи примамливо — призна с въздишка той. — Картинката започва да се очертава… Признавам, че идеята ти никак не е лоша, Арчър… Сега ще трябва да се поогледам за подходящия човек. А това няма да е толкова лесно.
Арчър изпусна една въздишка на облекчение, извади кърпичка и попи потта от лицето си.
— Не бих си позволил да ви ангажирам вниманието в този час, ако не бях намерил такъв човек, господин Патерсън — небрежно подхвърли той. — Нали именно затова ми плащате? Да ви давам съвети и да ви предлагам различни варианти?
— Намерил ли си? — подскочи от изненада Патерсън.
— Идеалният мъж за Хелга — потвърди с леко кимване Арчър. — Няма да може да му устои!
— Но как успя, за Бога?
Арчър беше готов за подобен въпрос, двамата е Гренвил вече бяха уточнили отговора.
— Той е професионален жиголо, господин Патерсън. Изключително висока класа, работи само с много богати дами на средна възраст. Познавам го от години, някога свърши добра работа с една от моите клиентки. Днес следобед случайно се натъкнах на него. В момента, в който го зърнах, разбрах, че нашият малък проблем вече е решен. Искам да ви запозная, сам ще се уверите, че говоря истината…
Патерсън се намръщи, пръстът му отново потъна в широката ноздра.
— Жиголо ли? — промърмори той. — Мразя тези копелдаци! — носът беше оставен на мира, дланта се плъзна по потното лице. — Сигурен ли си, че може да се справи с тая кукличка Ролф?
— Нямаше да ви губя времето, ако не бях сигурен — твърдо отвърна Арчър.
Патерсън помисли за секунда, после сви рамене.
— Добре, идеята ти може да се окаже свястна… Кажи му да бъде тук утре точно в единадесет.
Гренвил беше непреклонен относно времето и мястото на срещата му с Патерсън.
— Дори да не ме хареса, аз съм твърдо решен да изстискам един хубав обяд от него! — заяви на Арчър той. — Кажи му, че ако не се появи в „Риц“ точно в един часа, може да забрави за мен!
— Мисля, че не е разумно да ви виждат заедно тук, господин Патерсън — поклати глава Арчър. — Може да ви зърне дори самата госпожа Ролф. Моят човек е доста зает, но прие да се срещнем в ресторанта на „Риц“ утре, точно в един.
— Какво ми пука дали е зает, или не? — извика Патерсън. — Аз съм този, който ще го наеме!
— Това още не се знае. Човекът е от изключително висока класа, господин Патерсън. Работа има в изобилие. Затова ви предлагам да направите изключение и да приемете времето и мястото на срещата.
— С един шибан жиголо!
— И те носят полза, господин Патерсън — меко промълви Арчър. — Ще се уверите в това, когато измъкне два милиона от госпожа Ролф.
Патерсън натисна пурата си в пепелника и се изправи.
— Хубаво тогава, нека бъде ресторантът на „Риц“… — потупа Арчър по рамото и добави: — Започваш да ми харесваш, момчето ми… — в ръката му се появи банкнота от сто долара: — Вземи. Иди да си поръчаш едно питие…
Пръстите на Арчър се увиха около банкнотата, а Патерсън с леко залитане се отправи към асансьора.
Арчър настани Патерсън в ъгъла на грил-ресторанта на хотел „Риц“ и отправи поглед към вратата.
— Ето го господин Патерсън — съобщи след малко той.
Гренвил ги беше накарал да го чакат четвърт час и Патерсън вече беше ядосан.
— За какъв се мисли, да го вземат дяволите! — мърмореше сипаничавият, докато минутите бавно се изнизваха. — Един шибан жиголо!
Но появата на Гренвил го накара да млъкне. Облечен в безупречен бежов костюм, младият мъж спокойно се изправи на прага. Внушителен, самоуверен и изключително привлекателен.
Метр д’отелът се впусна да го посрещне.
— Мосю Гренвил! Каква приятна изненада! Мислех, че вече сте ни забравили!
Всичко това беше казано на френски и Патерсън хвърли един любопитен поглед по посока на Арчър.
— Какви ги дрънка тоя?
— Изразява радостта си от появата на господин Гренвил — поясни Арчър.
— Така ли? — облещи се Патерсън. — А защо не каза същото и на мен?
Очите му не изпускаха стройната фигура на Гренвил, който размени няколко думи с метр д’отела, след което му позволи да го поведе към масата им. В средата на помещението спря да се ръкува с възрастен келнер, който почтително му се поклони.