— Стой! — Удалов скочи и тупна боси пети в пода. — Кой те подучи? Ти други думи не знаеш ли?
Но жена му като че ли не го слушаше. Отиде до кревата на сина им и каза:
— Максиме, мислиш ли да ходиш на училище днес?
И веднага: пляс-пляс — яйцата в тигана…
Удалов пъхна крака в панталона, бързаше да се измъкне от къщи. Но не стана. Улови се да вика нервно:
— Максиме, скоро ли ще излезеш от клозета… — и млъкна. Опомни се чак на улицата. Къде отива? На работа. Защо? А в службата — суматоха. Готвеха се за съвещанието за отчитане резултатите от месеца… Но едва Удалов погледна изтъркания плот на бюрото си и неизвестна сила го подхвана, изнесе го отново на улицата. Кой знае защо, изтърча до магазина за риба, опашката беше малка, почака и купи трикилограмова щука. Зави я във вестник и с тоя пакет се появи на автобусната спирка.
… Ръсеше мокър снежец, топеше се на земята и по корените на дърветата. Гората мълчеше. Внимателно се вслушваше в това, което щеше да става.
— Ей — обади се Удалов боязливо.
Иззад дърветата излезе магьосникът и рече:
— Щука си донесъл, а? Щуката има много кости.
— Откъде-накъде ще има кости щуката? — възмути се Удалов. — Това да не ти е платика.
— Платиката е по-добра — каза магьосникът.
Попипа опашката на щуката, която висеше от вестника. — Замразена ли е?
— Но прясно — обади се Удалов.
— Какво, припари ли ти? — магьосникът пое щуката, както млад баща бебето си пред родилния дом.
— Не мога повече — призна си Удалов, — пляс-пляс, пшик-пшик…
— Бързичко — каза магьосникът. — Едва две седмици минаха.
— Аз няма вече — обеща Удалов.
Магьосникът погледна сивото небе и каза замислено:
— Днес нещо съм добричък. А пък си мислех, какво ли да те жаля? Нали си заслужи наказанието?
— Щука ви донесох. Три кила и двеста.
— Добре де, подръж.
Магьосникът върна щуката на Удалов и взе да движи ръце като хипнотизатор. Корнелий се чувствуваше отвратително. Ами ако това е шега?
— Край — каза магьосникът, посягайки към рибата. — Свободен си, Удалов. Лятос всяка втора платика ще ми даваш.
— Непременно — рече Удалов, вече разбрал, че са го минали.
Магьосникът метна щуката на рамо като винтовка и закрачи през храстите.
— Почакайте — каза Удалов подире му. — Ами ако…
Но думите му се заплетоха в мокрите клони и той разбра, че в гората няма никой.
Удалов вяло се дотътра до автобусната спирка. Поклащаше глава и се уверяваше сам, че магьосникът е отвратителна личност, шантажист, изнудвач… Докато се добере до в къщи, така се измъчи и остаря, че някакво момиче понечи да му отстъпи място в рейса.
Легна да спи със страх и със страх дочака утрото, водейки насън безцелни и злобни разговори с магьосника. И колкото по-близо беше то, толкова по-малко вярваше в избавлението…
Ала се размина.
На другата сутрин Ксения вареше каша от грис, Максимка се разболя от заушки и не отиде на училище, а пък Удалов трябваше да замине за Вологда — в командировка за десет дни.