Прочете писмото, подписа го и го изпрати.
Мадлин го хвана за ръката.
— Сигурен ли си, че постъпваме правилно?
Въпросът ѝ засили и неговата неувереност.
Той отвори вратата за стълбището към тавана и огледа прашната шахта с фенерчето. След като не видя нищо необичайно и не чу нищо освен зловещата празна тишина, двамата седнаха един до друг на едно от долните стъпала и зачакаха, напрегнали слух.
54.
В мрака и тишината мислите на Гърни често се връщаха към неизяснените въпроси.
Седнал до Мадлин в безшумната тъмна шахта на стълбището, той се замисли за нещо, което глождеше съзнанието му още от момента, когато оглеждаше пространството под дъските на тавана.
Възможно ли беше миниатюрното устройство, което е било инсталирано там, а сега се намираше у Хардуик, да е някакъв невероятно умален прожекционен апарат?
Като се изключи значителният проблем с размерите, изглеждаше възможно. Светлоотразителната вътрешна повърхност на цилиндъра можеше да служи като екран. Лекото деформиране на образа от облото дъно на ваната, самата вода и издигащата се пара даже биха могли да направят картината още по-реалистична. Обстановката допълнително можеше да засили този ефект — в смисъл, че хората са свикнали да виждат човешки тела във ваната. Мозъкът бе склонен да възприеме такава илюзия като реалност.
Каква обаче бе целта на такъв жесток трик? Да тласнат Мадлин към емоционална криза? Гърни се запита дали Фентън би могъл да е толкова маниакално решен да се отърве от него, че да стигне дотам. Кой друг освен Фентън би могъл да си даде толкова труд? Убиецът? Някой от анонимните шефове на Фентън? Откъде можеха да знаят за Колин Бантри? Откъде знаеха, че Мадлин ще бъде толкова уязвима по този въпрос точно в този момент?
Изведнъж Гърни се оказа изправен пред един много неудобен личен въпрос. Кое обяснение би предпочел да е вярно? Че това, което бе видяла Мадлин, е било плод на собственото ѝ увредено въображение? Или на сложна технология?
Запита се дали досега не се е фокусирал повече върху първата възможност, защото втората съдържаше прекалено силен елемент на параноя. Или може би защото допълнително усложняваше този случай, който Гърни вече се страхуваше, че няма достатъчно способности да реши.
Усети надигащ се гняв.
Гняв, че може би някой безскрупулно се опитва да увреди душевния баланс на Мадлин.
Гняв заради трупащите се до безкрай въпроси.
Гняв заради собственото си безсилие.
Гласът ѝ го изкара от вглъблението.
— Добре ли си?
— Мислех си за онова, което си видяла във ваната. Мислех си, че може би…
В този момент от главното стълбище се чуха тежки стъпки.
— Стой тук.
Гърни се промъкна до ъгъла, откъдето можеше да види целия коридор. Погледна часовника си. Едва видя цифрите, но доколкото можа да прецени, записът, който бе пуснал в апартамента, трябваше да е свършил само преди няколко минути.
До вратата на стаята се приближи нисък, набит мъж и почука. След като не получи отговор, почука втори път.
— Господин Гърни?
Гласът беше на Стекъл. Той почука за трети път.
— Ехо? Има ли някой?
Гърни чакаше и наблюдаваше.
Стекъл почука четвърти път, изчака, после отключи вратата.
— Ехо? Има ли някой?
След кратко колебание, влезе и затвори вратата.
Гърни се върна при Мадлин.
— Остин Стекъл. Влезе в апартамента ни.
— Какво прави там?
— Сега ще отида да видя. Но искам ти да се скриеш още малко. Качи се на върха на стълбите. — Гърни извади фенерчето си и посочи вратата към таванския етаж на горната площадка. — Виждаш ли тази врата? Ако чуеш някой да идва насам, просто се качи на тавана и затвори вратата.
— Ти какво ще правиш?
— Ще проверя дали Стекъл е някой от нашите стършели.
Гърни пак посочи стълбите с фенерчето. Мадлин се качи.
Гърни излезе в коридора и бързо се приближи до вратата на апартамента.
Не беше заключена. Той я отвори безшумно и влезе.
В студената сива светлина видя Стекъл в хола. Държеше нещо.
Гърни стисна пистолета в джоба на сакото си.
— Мен ли търсите?
Стекъл се завъртя рязко, очите му се разшириха от изненада.
— Господин Гърни… вие… добре ли сте?
— Добре съм. Какво правите тук?
— Дойдох да ви предупредя. — Вдигна предмета, който държеше. — Вижте това.
— Бихте ли светнали лампата до дивана?
— Разбира се.
Той светна и Гърни видя остра лъскава брадвичка.