— В какъв смисъл? Защо да не сте си в стаята?
— Защото през повечето време не бяхме. Влизахме, излизахме, слизахме, ходехме до езерото, в Големия салон, в бунгалото на Хамънд, на други места. А вие почукахте. Четири пъти. Силно. Извикахте. И не получихте отговор. Абсолютно никакъв отговор. Странно как не решихте, че сме излезли.
— Защо му отдавате толкова голямо значение?
— Изненадахте се, когато влязох отвън — даже нещо повече, смаяхте се, сякаш не можете да повярвате, че се случва.
— За какво, по дяволите, говорите?
Гърни извади пистолета от джоба си и демонстративно провери дали е зареден.
Стекъл се ококори:
— Какво…?
— Щеше да е смешно, ако не беше трагично, не мислите ли? — усмихна се Гърни. — Толкова планиране, толкова сложни манипулации. И изведнъж се препъвате в камъче. Погрешен поглед в неподходящ момент. И всичко рухва. Бяхте сигурен, че сме в апартамента, защото сте подслушали разговора ни от устройството, което сте скрили в стаята. Шпионската техника е толкова надеждно нещо. Има обаче един голям недостатък. Не може да различава между живи гласове и запис.
Стекъл го погледна с бледите си очи, сиви като светлината, проникваща през прозореца.
— Това е нелепо.
— Спестете си думите, Алфонс.
— Остин. Казвам се Остин.
— Не, не се казвате така. Остин беше поправилият се престъпник, добрият човек. Но той никога не е съществувал. Вътре винаги е бил Алфонс Волк. Измамник, манипулатор, пълен боклук. Вие сте злодей, който е убил добри хора. И това е големият проблем.
Гърни стана от страничната облегалка на дивана. Отиде при прозорците и откъсна връвчиците на две от щорите, после взе един ръжен от камината. Хвърли дългите връвчици в скута на Стекъл.
— Какво е това?
— Въжето — изрече Гърни със зловещо равен глас. — Въжето е лесният начин.
— Лесен начин… за какво?
— Лесният начин да се уверя, че няма да избягате.
Гърни погледна ръжена и не каза нищо повече. Стекъл лесно можеше да си представи трудния начин — във въображението му той сигурно изглеждаше по-страшно, отколкото изразен с думи.
— Ако обичате, завържете глезените си, здраво и сигурно — с усмивка добави Гърни.
— Не знам какво си мислите, че съм направил — каза Стекъл, като погледна въженцата, — но ви уверявам, че грешите.
— Вържете глезените си — повтори Гърни и стисна по-силно ръжена.
Стекъл поклати глава, но се подчини.
— По-стегнато — изкомандва детективът.
Другият мъж изпълни заповедта. Голата му глава лъщеше от пот.
След като Стекъл завърза краката си, Гърни му нареди да сложи ръце зад гърба си и с второто въженце от щорите, върза китките му една за друга, после прокара останалия край под стола и го завърза за въженцето на глезените му.
Стекъл се задъхваше.
— Това е някакъв лош сън, нали?
— Като съня, който продиктувахте на Итън, нали? — контрира Гърни, като застана пред него.
— Защо, по дяволите, да го правя?
— Защото, е очевидно. Това, което не разбирам, е защо Итън се е съгласил. После си спомних нещо, което ми каза Фентън, за да докаже, че не е възможно да сте фалшифицирали писмото. Каза ми, че до миналата седмица сте били с гипсирана ръка. В неговите очи това явно ви оневинява. Но всъщност се оказа отговорът на въпроса ми. Убедили сте Итън да запише разказа ви за кошмара, защото сте били с гипс.
— Гърни, това са безумни твърдения. Къде са доказателствата?
Детективът се усмихна:
— Доказателствата са необходими само в съда.
Стекъл стисна зъби. Гърни продължи със суров тон:
— Съдебната система не работи. Превърнала се е в една игра. Хитреците печелят, а глупаците губят. Безобидни смотаняци отиват зад решетките за няколко хапчета, които полицията е намерила в джобовете им, а истинските злодеи — онези, които убиват добри хора — се измъкват със скъпите си адвокати.
Насочи пистолета към дясното око на Стекъл, после към лявото, към гърлото, сърцето, корема, слабините. Стекъл присви очи. Гърни продължи:
— Вбесяват ме изродите, които убиват добри хора. Изродите, които не мога да се преструвам, че не забелязвам; тези, които не вярвам, че съдилищата ще накажат.
— Какво искате от мен?
— Нищо, Алфонс. Ти нямаш какво да ми дадеш. Не притежаваш нищо, което искам.
— Не разбирам.
— Просто е. Това не са преговори. Това е екзекуция.
— Не съм убил никого.
Гърни сякаш не го чу:
— Когато изродите убиват добри хора, моята работа е да свърша онова, което съдът не може да свърши. Изродите не могат да убиват добри хора и да остават ненаказани. Поне докато аз съм насреща. Това е моята мисия в живота. Ти имаш ли мисия в живота?