Гърни внезапно вдигна пистолета и го насочи между очите на Стекъл.
— Чакайте! За бога! Чакайте малко! За какви добри хора говорите?
Гърни положи усилие да скрие триумфа си. Беше накарал Стекъл да повярва, че може да избегне възмездието, като се опита да докаже, че жертвите не са заслужавали никакво правосъдие. Това бе път, по който заподозреният най-често сам признаваше престъпленията си, мислейки си, че ще се спаси.
— Добрите хора, за които говоря, са Итън Гол и приятелите ти от „Брайтуотър“. Но най-вече Итън. Този човек е бил светец.
— Добре, почакайте. Искате ли да знаете истината?
Гърни не каза нищо.
— Нека да ви кажа за Итън, шибания светец.
Стекъл избълва цяла тирада, описваща Гол като маниакално властен човек с фиксидея да манипулира живота на всички около себе си — тиранин, който използвал фондация „Нов живот“ като затвор, където неговите прищевки били закон.
— Всеки ден, всяка минута ни унижаваше, разкъсваше ни на малки парченца, които после да слепва обратно по какъвто си поиска начин, сякаш бяхме скапани играчки. Великият бог Итън. Бог Итън беше противно чудовище. Светът трябва да е благодарен, че се отърва от него.
Гърни се намръщи, сякаш осмисляше чутото. Свали пистолета с няколко сантиметра. Това бе малък жест с голямо значение. Означаваше, че ако чуе убедителни аргументи, може да размисли.
— Ами Уензъл, Балзак и Пардоза? И те ли бяха маниакално властни хора?
На лицето на Стекъл се изписа пресметливо изражение — явно се опитваше да прецени каква част от истината да каже, без да признае вината си.
— Не. Не бих казал това за тях. Искате ли честното ми мнение? Още от първия момент, когато ги видях в хотела. Мравки на пикник. Дребни престъпници. Никой няма да заплаче за тях. Вярвайте ми.
Гърни кимна, сякаш бавно осъзнаваше тъжната истина.
— Никой няма да заплаче за тях?
— Най-кратко казано.
— Ами Хамънд?
— Какво за него?
— Много му навреди с тези измислици за кошмарите.
— Така ли? А вредата, която е нанесъл този синеок малък педал? На колко хора е провалил живота със своите безумни брътвежи „колко е хубаво да си гей“?
— Искаш да кажеш, че заслужава да понесе вината за четирите убийства, които ти си извършил?
— Ха! Казвам само, че всеки си получава заслуженото. Вие твърдите, че са били убити добри хора. Искам само да знаете истината. Тези типове бяха отрепки.
Гърни смъкна още малко пистолета, създавайки впечатлението, че аргументите на Стекъл наистина могат да го накарат да се откаже да го екзекутира. Сетне се намръщи и пак насочи оръжието напред, сякаш оставаше още нещо, което щеше да повлияе върху решението му.
— Ами Скот Фалън? И за него ли ще кажеш, че е бил отрепка? — Насочи пистолета в сърцето на Стекъл.
— Аз не участвах в това!
Отричането дойде в пристъп на паника — отричането и съдържащото се в думите косвено признание, че е бил в „Брайтуотър“.
Гърни вдигна скептично вежди.
— Лъва, Паяка и Невестулката… но не Вълка?
Стекъл явно осъзна, че опитвайки се да избегне един капан, може да попадне в друг. Той поклати глава:
— Бяха луди. И тримата.
— Приятелчетата ти от тайната банда бяха луди?
— Отначало нямах представа колко са побъркани. Правеха ужасни неща. Ужасни безсмислени неща.
— Като това, което сториха на Скот?
Стекъл се втренчи в пода. Може би се питаше колко дълбоко е затънал.
Гърни повтори въпроса.
Стекъл си пое дълбоко въздух.
— Една нощ го завлякоха на езерото.
— И?
— Казаха, че ще го научат да плува.
Гърни потрепери вътрешно от сцената, която си представи с ужасяваща образност. Положи усилие да се съсредоточи отново.
— Чух, че полицията е претърсила езерото, но не е намерила труп.
— Те го извадиха и го заровиха в гората.
— Под „те“ имаш предвид Уензъл, Пардоза и Балзак?
Стекъл кимна:
— Превъртели копелета. Мразеха обратните. Имам предвид истински ги мразеха.
— И това ги правеше идеалните изпълнители на… твоя план.
— Казвам само, че бяха безполезни малоумни отрепки.
Гърни кимна:
— Не добри хора. Затова не беше голяма загуба да ги…
В този момент чу тих писък. Звучеше, сякаш идваше от друга част на сградата — някъде отгоре.
Гърни остави Стекъл вързан на стола и изтича навън в коридора, после до тъмното стълбище за таванския етаж, където беше Мадлин.
55.