Мадлин тръгна по коридора, водещ към спалнята, като заяви, че ще си вземе душ.
Гърни усети, че жена му иска, поне за момента, да избегне по-нататъшното обсъждане на въпроса за Вълчето езеро. Не знаеше как да тълкува това, но с годините се беше научил, че няма смисъл да настоява за тема, по която тя не е готова да говори. Затова реши да погледне съдържанието на плика, който му бе оставила Джейн Хамънд.
Взе го в хола и седна на бюрото си.
В плика имаше две папки, надписани на ръка. Първата бе озаглавена „Първоначални доклади за четирите смъртни случая“.
Гърни я отвори и намери първоначалните съобщения, които са били публикувани на уебсайтовете на различни местни медии. Странно беше да чете доклади, писани преди разкриването на всички факти, но искаше да види как са били тълкувани инцидентите в началото.
„Палм Бийч Поуст“, 2 октомври:
СМЪРТЕН СЛУЧАЙ В ПАЛМ БИЙЧ. ВЕРОЯТНО САМОУБИЙСТВО. Тялото на 26-годишния Кристъфър Уензъл бе открито в понеделник сутринта в апартамента му на Крайбрежния булевард. Първоначалната съдебномедицинска експертиза определя случая като вероятно самоубийство. Причината за смъртта е фатална загуба на кръв от дълбоки артериални рани на китките. Трупът е бил намерен от служител на почистваща фирма, имащ достъп до жилището на господин Уензъл.
Според съседи господин Уензъл живеел сам, но често посрещал гости и организирал шумни партита. Няма информация за роднинските или служебните връзки на починалия. Управителят на сградата отказа коментар.
„Берген Рекърд“, 10 октомври:
МЪЖ ОТ ТИЙНЕК НАМЕРЕН МЪРТЪВ В КОЛАТА СИ. Тялото на 27-годишния Лио Балзак, управител на магазина за цигари „Смоукърс Хапинес“ на Куин Ан Роуд, бе открито от съсед в гаража на жилищния им блок на Дегро Авеню. Според полицията покойният е бил на шофьорската седалка на автомобила. И двете му китки са били прерязани. Ножът, с който по всяка вероятност са нанесени раните, е бил на седалката до трупа. Говорител на полицията заяви, че уликите сочат самоубийство, но отказа категорично становище, докато не излязат докладите от аутопсията и токсикологията.
Съсед описа господин Балзак като „енергичен младеж, който винаги изглеждаше забързан нанякъде — не такъв тип, който би се самоубил.“
„Нюздей“, 26 октомври:
МЪЖ ОТ ФЛОРАЛ ПАРК МЪРТЪВ. ПРИЯТЕЛКАТА МУ — ИЗЧЕЗНАЛА. Тялото на Стивън Пардоза бе намерено миналата сряда в апартамента, където живеел в сутерена на къщата на родителите си във Флорал Парк. Откритието било направено от Арнолд Пардоза, баща на Стивън, който влязъл в жилището с резервен ключ, след като многократно търсил сина си по мобилния телефон и той не се обаждал.
Полицейски представител определи смъртта като вероятно самоубийство и съобщи, че единствените видими рани на покойния били на китките му и на местопроизшествието е намерен нож. Родителите на покойния отхвърлят версията за самоубийство, като настояват, че „тук има някаква шашма“.
Пардоза е на 25 години и в последно време е работил на свободна практика като озеленител. Служителите на реда изразиха интерес да говорят с приятелката на покойния, Анджела Кастро, която е живеела с него, но местонахождението ѝ в момента е неизвестно. През последните два дни госпожица Кастро не се е появявала в салона, където работи като фризьорка. Управителят на салона, Ерик, който предпочете да не съобщава фамилното си име, разкри, че госпожица Кастро не се е обаждала, за да обясни отсъствието си.
Преди да прочете статиите за смъртта на Итън Гол, Гърни си записа някои факти, които привлякоха вниманието му.
Както вече бе споменал Хардуик, близката възраст на покойните изглеждаше важна. Можеше да е свързана например с познанство от училище или други социални контакти.
Друго сходство бяха прерязаните вени на китките. Въпреки честото споменаване на този метод за самоубийство в романите и огромния брой младежи, постъпващи в спешните отделения с такъв вид собственоръчно нанесени наранявания, броят на успешните случаи е изненадващо малък. Мъжете много повече предпочитат да се застрелят или обесят. Ако дори само един от тези хора беше решил да се самоубие, като си пререже китките, това вече би било доста необичайно. Това, че трима са взели такова решение, бе изключително странно.
Освен това имаше икономически проблем. Напълно възможно беше Кристъфър Уензъл, с луксозния апартамент в Палм Бийч, да си позволи екскурзия за 1000 долара на ден до планински курорт, където да се подложи на терапия за отказване от тютюнопушене. Но управител на магазинче за цигари? И озеленителят, живеещ в мазето на баща си? На пръв поглед не изглеждаха идеалните клиенти за скъпото лечение в комплекса „Вълчето езеро“.