Тя не беше там.
Гърни я извика. Не получи отговор. Спомни си ключа на стената на стълбището. Натисна го и голата крушка на горната площадка светна. Той изтича нагоре по стъпалата, като вземаше по две наведнъж, все още с пистолета в ръка.
Отвори вратата на тавана и опипа стената за ключа, за който знаеше, че е там. Лампата високо под скосения покрив светна. На бледата светлина, в прахта, покритите с плат предмети (излишни мебели най-вероятно) изглеждаха като преди.
Гърни бързо пресече голямото складово помещение към вратата отсреща.
Пак извика Мадлин.
Зад вратата чу напрегнат глас:
— Тук съм.
Гърни изтича и отвори вратата.
Отначало видя само вълците, приклекнали в трептящата светлина от фенерче, и разкривените им сенки, движещи се насечено на стената отзад.
После видя Мадлин свита в един ъгъл, с фенер в ръка, и веднага съжали, че не ѝ беше споменал за композицията с препарираните зверове, когато ѝ разказваше за експедицията си на тавана, от страх да не я тревожи допълнително.
Намери въженцето, висящо от една от подпорните греди, и я дръпна. Огромното като пещерна зала помещение се изпълни с бледа, мърлява светлина.
Той отиде при жена си.
— Добре ли си?
— Какво е това? — попита тя, като посочи с фенерчето.
— Вълци. Убити от дядото на Итън. Семейна реликва. Ти как се озова тук?
— Бях на горната площадка. Стори ми се, че чух някого в коридора близо до основата на стълбите, затова влязох в първата стая, онази с чаршафи навсякъде. После чух скърцане от стълбището, затова влязох в тази стая. Отначало не видях вълците. Но изведнъж — боже как се уплаших! А при теб как са нещата? Какво стана в апартамента?
Гърни ѝ разказа основните моменти от срещата със Стекъл колкото можеше по-кратко — всичко от твърдението, че Тар е прекъснал кабелите на акумулаторите с брадва, до паническото признание на Стекъл за познанството му с Уензъл, Балзак и Пардоза, смъртта на Скот Фалън и омразата му към Итън Гол. Мадлин го слушаше с нарастващо удивление.
— Стекъл долу ли е сега? В нашата стая? Боже мой, какво ще правим сега?
— Не знам. Важното е, че е обезвреден. Но съм любопитен за колите. Хайде да слезем да видим.
Сцената, която видяха навън, беше точно както я описваше Стекъл. Капаците на субаруто, ландровъра и трите джипа бяха вдигнати, а плюсовите кабели на петте акумулатора — прекъснати. Самите акумулатори също бяха пробити от брадвичка или от друг остър предмет.
— Явно Стекъл е казал истината — отбеляза Мадлин, като вдигна ципа на якето си до брадичката, за да се предпази от ледения вятър.
— За това, което е направено, да. Но кой го е направил, още не е ясно.
— Мислиш, че Стекъл го е направил, за да обвини Тар?
— Възможно е.
— Но…?
— Но може да е имал друга причина. Най-логичната всъщност. Да ни задържи тук.
— Искаш да кажеш, да не можем да му избягаме?
— Да.
Гърни си помисли, че биха могли да тръгнат със снегоходките, но най-близката цивилизация беше минимум на двайсет километра, а в тази буря и този студ, влошаващи се с всеки час, такова начинание би било изключително опасно, дори смъртоносно.
— Боже, ще замръзна. Хайде да влизаме.
В този момент всички светлини в хотела изгаснаха.
Равномерното бръмчене на генератора спря.
Единственият шум остана воят на вятъра между боровете.
56.
С помощта на фенерчетата се върнаха обратно в хотела.
Във фоайето Гърни отиде на рецепцията и от старомодното шкафче, вградено в стената, взе ключ с надпис „Универсален“, за който се надяваше, че отваря вратите на всички стаи. Не харесваше идеята да държи Стекъл в техния апартамент цяла нощ и реши, че най-доброто решение би било да го върже добре в някоя от съседните стаи.
Качиха се в коридора на горния етаж, но вместо да отидат направо в апартамента, Гърни спря пред съседната врата и пробва ключа. Отключи. Той обясни плана си на Мадлин и двамата влязоха да огледат стаята.
На светлината на фенерчето Гърни забеляза две газени лампи върху полицата на камината и пропанова запалка — с нея запали и двете, като вдигна фитилите в крайно положение за максимална сила на пламъка. Въпреки че стаята беше по-малка от техния апартамент, разположението и обзавеждането бяха сходни.
След спирането на генераторите централното отопление не работеше и в стаята се усещаше студ. Гърни запали камината. Не беше особено загрижен за комфорта на Стекъл, но ако го оставеше да умре от студ през нощта, само щеше да си навлече излишни проблеми.