Выбрать главу

Ландън изглеждаше смаян:

— Гръм и мълнии! Остин. Цялата работа с кошмарите е организирана от него, така ли?

— Така изглежда.

— В такъв случай напълно е заблудил Фентън, а? Пресконференциите, историите в пресата — всичко е тотално сбъркано.

— Явно.

— Адски хитро.

— Да.

Ландън поклати глава:

— И сега какво?

— Зависи кога ще се оправи времето. Като стана дума, наистина ли мислите да тръгнете по онези следи? В тъмното? В снежна буря?

— Аз съм ловец, Гърни. Искам да разбера кой е прецакал колите ни. Казвате, че може да е бил Стекъл. Басирам се, че е бил Тар само като гледам как е направено. Интуиция. Видяхте ли какъв хаос е долу? Как е удрял. Това е работа на луд човек. Освен това искам да погледна генератора. Може би е изключил, защото е засмукал сняг във вентилацията.

— Внимавайте. Има опасност да срещнете мъж с много остра брадва.

Ландън се усмихна:

— Ловували ли сте глигани в храсталак на смрачаване?

Гърни не отговори. Изчака да чуе главния мотив на изказването.

— Повярвайте ми, мога да се справя с Барлоу Тар.

Усмивката изчезна от лицето на Ландън, той се обърна и се отдалечи по тъмния коридор.

Гърни остави вратата открехната и изчака, докато другият мъж слезе във фоайето и излезе в бурята.

— Странна птица — отбеляза Мадлин.

Гърни отиде до прозорците, гледащи към балкон, подобен на този в апартамента. През сипещия се сняг видя светлината от фенерчето на Ландън да се появява изпод навеса и после бавно да се отдалечава от хотела, вероятно следвайки стъпките, които вятърът не е заличил.

— Добре, хайде да свършим нашата работа.

С фенерче в ръка Гърни излезе от стаята и се насочи към вратата на апартамента. Отключи и влезе, Мадлин — след него. Вътре беше студено.

Той освети наоколо. Всичко изглеждаше, както го беше оставил. Въпреки че една голяма стояща лампа частично му пречеше да види Стекъл, ръцете на мъжа още бяха вързани зад облегалката на дървения стол и нямаше признаци да се е опитвал да се развърже.

— Адски е студено — оплака се Мадлин.

Гърни осъзна, че в стаята е по-студено, отколкото би трябвало, дори при положение, че централното отопление не работеше от половин час.

Той насочи фенерчето към прозорците. Всички бяха затворени, вратата на балкона — също. Гърни обаче веднага забеляза откъде прониква студеният въздух и това силно го разтревожи. В голямото стъкло на вратата близо до механизма за заключване имаше дупка с назъбени краища.

Някой беше влизал или се бе опитал да влезе. Гърни отново насочи фенерчето към вътрешността на стаята.

— Стекъл!

Не последва отговор.

Със свит стомах Гърни се приближи към стола. Не знаеше дали да вярва на очите си.

Осъзна, че това, което вижда, е реалност — ужасяваща реалност — и почти му прилоша. Опита се да спре Мадлин да не идва, но беше късно.

Тя също видя страховитата гледка. Издаде сподавен стон и се вкопчи в ръката му.

Мускулестото телосложение и познатите дрехи бяха почти сигурна индикация, че тялото на стола е това на Остин Стекъл.

Не можеше да бъде абсолютно сигурен обаче, защото главата бе отсечена от торса и накълцана на парчета.

57.

Гърни се опита да убеди Мадлин да се върне в съседната стая, но тя отказа.

Разтреперана и стиснала устни, настоя да остане с него, докато той огледа целия хол, спалнята, банята и балкона, за да се увери, че убиецът си е тръгнал. Продължи да гледа — макар и с очевидна неохота и погнуса — докато той направи кратък оглед на обезобразения труп.

Гледката бе по-ужасяваща от всичко, което беше виждал като полицай.

Той извади смартфона си и направи снимки на тялото — и най-вече на зловещите поражения — от различни ъгли. Въпреки че нямаше покритие и връзка с интернет, имаше достатъчно батерия, за да захранва другите функции на телефона.

Фотографира освен това мястото около трупа, счупеното стъкло на балконската врата и колкото бе възможно от самия балкон, без да излиза и да замърсява оставените от убиеца отпечатъци и други веществени следи.

Нямаше смисъл да проверява трупа за посиняване, изстиване или вкочаняване — признаци за установяване на приблизителния момент на смъртта. Убийството очевидно бе извършено по време на сравнително краткото му отсъствие от апартамента.