На светлината на фенерчето огледа по-внимателно останките от главата. Крайното становище, разбира се, щеше да е на патоанатома, но нямаше съмнение, че вижда резултата от множество удари с остра, тежка брадва или нещо подобно.
Нещо като брадвата на Барлоу Тар.
Брадвата, която Остин Стекъл бе донесъл.
Тази брадва сега я нямаше.
За да запазят местопрестъплението непокътнато, оставиха трупа — а и всичко останало — в положението, в което го бяха намерили. Очевидно нямаше да използват повече стаята, затова трябваше да приберат вещите си.
Гърни извади чисто одеяло от един шкаф и го постла на леглото. Сложи върху него саковете, всички дрехи, тоалетни принадлежности, лаптопа и таблета. После събра четирите ъгъла на одеялото под формата на бохча, с която можеха да пренесат всичко наведнъж в стаята, където възнамеряваха да заведат Стекъл. Решението не отговаряше съвсем на правилата за запазване на местопрестъпление, но при тези обстоятелства бе най-доброто, което можеше да направи.
След като шокът и ужасът от находката им поотминаха и предпазливо се настаниха в новата си стая, Гърни се почувства под сериозно напрежение и в безизходица. Явно никое от нещата, които изглеждаха най-спешни, не можеха да бъдат свършени.
Лудият с брадвата трябваше да бъде заловен. Полицията трябваше да бъде уведомена за драстичната промяна в ситуацията. Джейн и Ричард трябваше да бъдат предупредени. Никое от тези неща не беше възможно при отсъствието на телефонна връзка, малко преди настъпването на нощта, със затрупани от сняг пътища и повредени коли.
Чувстваше се длъжен да уведоми някак Джейн и Ричард, но как? За нищо на света нямаше да остави Мадлин сама в хотела, докато наоколо броди убиец е брадва. И не смяташе да я кара да върви с него повече от километър във вихъра на снежна буря.
Колкото и дразнещо да беше, той съзнаваше, че трябва да се примири с ограниченията и да се съсредоточи върху онова, което бе възможно да направи.
Поне огънят в камината се беше разгорял и стаята започваше да се затопля. Гърни провери запасите от керосин за лампите и прецени, че стига за няколко дни. Влезе в банята, пусна чешмата и успя да напълни няколко литра вода, преди остатъчното налягане в тръбите да спадне.
Дръпна дебелите пердета пред заскрежените прозорци, за да пази топлина, заключи вратите към балкона и външния коридор и подпря бравите с облегалките на два стола като импровизирани барикади. Накрая регулира притока на въздух в камината, за да осигури силен огън.
Мадлин стоеше до леглото и гледаше одеялото с нещата, които бяха донесли от апартамента. Вдигна предмета, който Гърни беше взел от езерото — едно от опашните пера на ястреба.
— Това ли падна от птицата, когато стреля по нея?
Той погледна от камината.
— Да. Перо от опашката, мисля.
— Може да е от опашката, но на пипане не прилича на перо.
— Как така.
— Ами, така. Пипнѝ.
Нещото беше твърдо на пипане, повече като пластмаса. Гърни обаче не разбираше нищо от пера. Мадлин, от друга страна, знаеше много за тях. Всеки път, когато намереше някое около дома им в Уолнът Кросинг, тя го вземаше вкъщи и проверяваше в интернет. Имаше богата колекция от пера — от пуйка, тетрев, врана, сойка, кардинал, дори няколко от ястреб и бухал.
— Какво трябва да е на пипане?
— Не такова във всеки случай. Има и нещо друго. Онова, което се случи на езерото — никой ястреб не би реагирал така, освен ако не е заплашено гнездото му.
Гърни си спомни нещо, което беше казал Барлоу Тар. Нещо за „соколаря“, който пускал ястреба. Пускал го „под слънцето, под луната“. Тогава му беше прозвучало като несвързан брътвеж. Ястребите не летяха нощем, затова нямаше как да го пуска „под луната“.
Освен ако, както сега намекваше Мадлин, онова е било нещо друго, а не ястреб.
Да трансформираш малък дрон така, че да изглежда и да се движи като птица, не беше малко предизвикателство. За целите на следенето такова устройство даваше очевидни преимущества — особено ако никой не би допуснал, че е възможно да се направи.
Мадлин се намръщи.
— Когато бяхме на езерото Грейсън, над нас кръжеше ястреб.
— Да. И над тесния път към езерото. И тук, всеки ден, над това езеро.
— Следят ли ни?
— Възможно е.
— Значи някой ни наблюдава от въздуха, подслушва ни в стаята и следи колата ни.