— Явно.
— И това е същият някой, който… който е прожектирал образа на Колин във ваната?
— Вероятно.
— Боже, Дейв, кой ни причинява това?
— Някой, който е изключително притеснен, че сме тук. Някой, който има неограничени ресурси. Някой, чиито заповеди Гилбърт Фентън с готовност изпълнява.
— Някой, който иска Ричард да бъде осъден за смъртта на онези четирима души?
Гърни почти се съгласи с нея. Изведнъж обаче си спомни нещо, което Хамънд им беше казал по време на вечерята в бунгалото. Беше им казал, че най-много от всичко Фентън иска от него да признае и му обещал, че ако признае, всичко ще се оправи.
Тогава Гърни си бе помислил, че такъв жалък опит за принуждаване на някого да направи самопризнания не би минал дори при малоумен; изненадващо бе, че Фентън се опитваше да изиграе по този начин интелигентен човек като Хамънд. Най-странното обаче беше, че според думите на психотерапевта Фентън е бил искрен и наистина е вярвал, че признанията ще сложат край на проблемите на Хамънд.
Ако крайната цел бяха признанията, а не осъдителна присъда, какво следваше от това?
— Дейвид?
— Моля?
— Попитах те кой според теб стои зад тези плашещи шпионски игри.
— Може да намеря отговора, ако разбера защо самопризнанието е толкова важно за него.
Тя го погледна недоумяващо.
Гърни ѝ напомни какво им бе разказал Хамънд на вечерята. Докато говореше, си спомни още нещо — гневния коментар на Фентън, че усилията на Гърни дават напразни надежди на Хамънд, удължават агонията му и че единственото спасение на психотерапевта е да направи пълни самопризнания.
— Значи затова искат да те прогонят оттук. Защото им пречиш да изтръгнат самопризнания от Ричард.
— Това ми хрумна. Но за да разнищя цялата загадка, трябва да разбера за какво им трябват тези самопризнания.
Мадлин кимна и замълча. Гърни понечи да седне до нея на дивана, но в този момент тя въздъхна загрижено.
— Тревожиш се за Джейн и Ричард, нали?
— Разбира се. Трябва да ги предупредим.
— Единственият начин да го направим е, ако отида до бунгалото. А не мога да те оставя тук сама. Особено след това, което се случи със Стекъл.
— В такъв случай идвам с теб.
— В тази виелица?
— Нали имаме дрехи за ски. Маски за сняг. Снегоходки.
— Тъмно е.
— Имаме фенерчета.
Гърни долови в тона ѝ онази решителност, която обезсмисляше всеки опит да спори с нея. Десет минути по-късно, противно на всякакъв здрав разум, двамата вече бяха на главния вход и слагаха снегоходките. Опаковани със скиорски клинове върху дънките, пуловери, якета с качулки и скиорски маски, тръгнаха по пътя покрай езерото.
В светлите петна от фенерчетата Гърни видя позатрупани от снега следи. Когато стигнаха до края на сградата, следите завиха настрани по посока на генераторите. Детективът си спомни, че Ландън смяташе да ги провери, преди да тръгне да търси Тар.
Имаше малка вероятност да е още там, ако се опитва да ги поправи, затова Гърни убеди Мадлин да направят това малко отклонение.
Нагазиха в преспите покрай сградата. На края на разчистения терен, отделящ хотела от гората, в светлината на фенера се очертаха два големи правоъгълни предмета. Когато се приближи, Гърни видя вентилационни отвори, дебели кабели и пропанови бутилки — явно това бяха генераторите. Видя също, че металният навес, служещ да предпазва генераторите от затрупване със сняг, е частично счупен — вероятно от падналото дърво, което бе причинило предишното изключване на тока.
Един клон силно изпука от тежестта на снега и вятъра някъде в гората и Мадлин изахка уплашено.
След като не видя Ландън и си даде сметка, че и да оглежда генераторите, няма да разбере нищо, Гърни за последен път освети наоколо.
— Какво е онова там? — попита Мадлин.
Той погледна накъдето сочеше тя.
Отначало не видя нищо.
После забеляза нещо тъмно на земята, стърчащо иззад по-близкия генератор.
Приличаше на ръка с ръкавица.
— Стой тук.
Гърни предпазливо заобиколи отстрани до място с по-добра видимост от другата страна на генератора.
От снега наистина стърчеше ръка. Ръка на човек, проснат на земята по очи. Покрай едната страна на тялото имаше навят сняг, който частично го покриваше, но това, което се виждаше, беше познато — най-вече гумените ботуши до коленете, елегантното яке „Барбър“ и карираният шал.
Гърни се приближи още. Премести лъча на фенерчето по дължината на тялото, до шала и нагоре…
Гледката го смрази.
Главата бе разцепена на пет-шест отделни кървави парчета.