— Какво е? — извика Мадлин и понечи да се приближи.
— Стой там! — изкомандва той по рефлекс с гласа на дългогодишен полицай. Бързо добави с по-човешки тон: — Не искаш да видиш това.
— Какво е?
— Повторение на сцената от апартамента.
— О, боже. Кой…?
— Явно Тар е намерил Ландън, преди Ландън да намери Тар.
Гърни се насили да се приближи още, за да огледа по-добре обезобразената глава. Изглеждаше нацепена по същия начин като тази на Стекъл, вероятно със същото оръжие. В снега около ужасяващата пихтия бе попила кръв, образувайки зловещ ореол от червен лед.
Отстрани Гърни забеляза дуло на пушка, едва подаващо се от снега. Наведе се и разчисти наоколо. Беше правена по поръчка „Уедърби“, с ръчно изработен орехов приклад. Опита се да я вдигне, за да провери дали е стреляно с нея, но беше замръзнала за земята.
Той осъзна, че трупът, включително разчленената глава, сигурно също са замръзнали.
Каквито ѝ хищници с остри зъби да бродеха из гората през нощта и колкото и полезно да беше за патоанатома, ако съхранеше трупа непокътнат, нямаше начин да пренесе сам тялото в сградата.
Върна се при Мадлин.
— Трябва да се приберем в хотела.
— Нали щяхме да предупреждаваме Джейн и Ричард.
Гърни поклати глава:
— Не след това, което току-що видях. Няма да рискувам това да се случи с теб заради едната надежда, че мога да предпазя тях. Преди да направим нещо за когото и да било друг, трябва да осигурим безопасно място за себе си.
— Безопасно място… — повтори тя, сякаш се надяваше, че думите ще ѝ вдъхнат увереност. Погледна към пушката до трупа на Ландън. — Мислиш ли, че в стаята му ще има други оръжия?
— Много е вероятно. Трябва да ги вземем за собствена защита и за да не попаднат в ръцете на Тар или някой друг.
— Някой друг?
— Изглежда много вероятно Тар да е убил Ландън и Стекъл, но не можем да сме сто процента сигурни. Може да е Пейтън или някой работещ за него. Все още не намирам логично обяснение на тези две убийства.
58.
Освен да намери и вземе оръжията, които Ландън вероятно бе донесъл, Гърни се надяваше, че нещо сред вещите му би могло да подскаже причината за смъртта му, както и за смъртта на Стекъл.
Времето, в което бяха извършени убийствата, говореше, че убиецът е имал достъп до предаването от някое от двете подслушвателни устройства и не само че е чул признанията на Стекъл, ами е знаел, че Гърни временно е излязъл от апартамента. Това накара детектива да се запита дали не е подценявал Тар през цялото време.
Тази мисъл още повече засили нетърпението му да се добере до вещите на Ландън. За негова изненада Мадлин предложи да го изчака в другата стая, докато той претърсва тази на убития.
Преди да излезе в коридора, Гърни провери прозорците и балкона. Имаше две разлики с апартамента — и двете в тяхна полза при тези обстоятелства. Първо, балконската врата беше дървена и солидна, а не остъклена, и второ, прозорците бяха значително по-малки. Много по-трудно бе да се проникне с взлом в тази стая.
Гърни се увери, че пистолетът му е зареден и пълнителят е пълен до максималния си капацитет от петнайсет патрона. Помисли дали да не го сложи в глезенния си кобур, но реши да го остави в джоба на сакото — малко по-лесно достъпно място.
Взе големия фенер и универсалния ключ и излезе в тъмния коридор. Изчака Мадлин да заключи вратата след него и продължи към стаята на Ландън.
Пробва дръжката. Беше заключена, както и очакваше. Вкара ключа, завъртя и вратата се отвори.
Влезе и освети помещението, което изглеждаше като по-малко копие на апартамента, подобно на стаята, в която се бяха преместили. Същите мебели бяха подредени по същия начин. От двете страни на полицата над камината имаше по една газена лампа и той ги запали с пропановата запалка, поставена върху Стойката за дърва.
На масичката между дивана и камината имаше три лаптопа, три смартфона, скенер и заключена метална кутия за документи — необичайна екипировка за човек, тръгнал на ловна екскурзия.
Влезе в спалната ниша. Леглото беше грижливо оправено. Имаше гардероб, пълен със скъпи спортни дрехи. Зад закачалките с ризи и сака имаше преносимо оръжейно шкафче с ключалка с шифър. Цялостното впечатление беше за нещо много шик, много изтънчено.
Освен миризмата.
Беше лека, но противна.
Миризма на вкиснала пот. С лек нюанс на гнило.
Гърни си напомни за какво е дошъл, извади оръжейното шкафче от гардероба и го занесе в хола. Постави го на пода и взе един ръжен от камината. Точно когато се канеше да разбие ключалката, един от лаптопите на масичката привлече вниманието му. Една примигваща лампичка показваше, че не е изключен, а само затворен и оставен на тих режим.