— И Барлоу Тар ли беше враг?
— Тар беше само едно малко разсейване.
— Ами жена ми? И тя ли е враг?
— С жена ти избрахте грешната страна.
— Имаш предвид, че бавим самопризнанията на Ричард Хамънд?
— Застанахте между интересите на родината и един човек, който имаше потенциала да бъде стратегическа придобивка за нас. Бяхте предупредени. Неведнъж.
— Предполагам, че сте смятали Хамънд за потенциална стратегическа придобивка, защото сте вярвали, че е способен да тласка хората към самоубийство чрез хипноза — метод, за който ти и приятелите ти сте готови да убивате.
Ландън не каза нищо. Изражението му беше замислено и безчувствено.
— Затова, когато си чул, че някой, хипнотизиран от Хамънд, наистина се е самоубил — и когато е станало неведнъж, а четири пъти — си решил, че проблемът на ХИС е решен. Оставало е само да накараш Хамънд да разкаже как го е направил. Очаквал си не да признае, че го е направил. А как го е направил. Жалко само, че няма какво да признава. Жалко, че предположенията ти се оказаха грешни. Жалко, че сега трябва да почистиш кашата, която си забъркал. Сигурно не искаш някой в управлението да разбере за тъпата ти грешка — как си се хванал на една най-обикновена измама.
Гърни говореше спокойно, уверено, почти весело. Знаеше, че върви по опасната граница между провокирането на ярост и посяването на съмнение. Но опасните граници бяха част от играта.
Изражението на Ландън не издаваше нищо.
Гърни импровизира:
— Като заговорихме за измами, сигурно ще ти е интересно да видиш снимките, които имам.
Спомни си съвета на Мадлин: „Само открехни вратата.“
— Къде са тези снимки?
— На една флашка.
— Къде?
— В джоба ми.
Гърни посочи десния джоб на сакото си, който в сегашната му седнала позиция се показваше съвсем малко над масичката.
Ландън го изгледа изпитателно.
— Да ти я хвърля ли? — попита Гърни. — Или сам ще дойдеш да си я вземеш.
Ландън се поколеба. После направи крачка напред и насочи пистолета си към гърлото му.
— Бавно извади флашката от джоба. МНОГО БАВНО.
Като си придаде възможно най-плах и беззащитен вид, Гърни бавно бръкна в джоба.
С едно-единствено плавно движение хвана пистолета и без да го изважда от джоба, го насочи към другия мъж и почна да стреля.
Не разбра кой куршум го улучи и къде, но някъде около шестия изстрел Ландън нададе зверски рев и хукна назад в коридора. Докато Гърни успее да махне тежката масичка от краката си, да се изправи и да стигне до вратата с пистолет в едната ръка и фенер в другата, в тъмния коридор цареше тишина. Той го освети по цялата му дължина, но от Ландън нямаше следа.
Гърни изгаси фенера, за да не става лесна мишена и отиде до вратата на своята стая. Отключи я и отвори.
Отвътре, точно до вратата, на слабата светлина от газеника видя Мадлин — ококорена от страх, със стиснати зъби и вдигнала над главата си един ръжен, готова да удари. Остана втренчена в него около пет секунди, после си пое дъх и отпусна ръжена.
След като ѝ разказа възможно по-накратко какво се е случило, Гърни се върна в стаята на Ландън и взе лаптопите, смартфоните и оръжейното му шкафче.
Презареди пистолета, барикадира вратата на стаята и сложи нови дърва в огъня.
Навън вятърът виеше свирепо, бурята се беше разразила с пълна сила и нямаше какво повече да правят до настъпването на деня.
59.
Гърни не можеше да заспи. Имаше прекалено много неща, за които да се тревожи, да мисли, да планира.
В известен смисъл, от интелектуална гледна точка, случаят бе решен. Беше отговорил на най-сложните въпроси, беше разкрил основните измами. Картината бе ясна. Но в процеса беше създадена страхотна каша.
Различни бюрократични и лични интереси вероятно щяха още повече да усложнят нещата. Вероятността да получи някаква яснота или равносметка от силите, свързани с Норис Ландън, беше равна на нула. Ако тези сили наистина бяха свързани с ЦРУ, нула беше даже оптимистична прогноза. От Криминалното бюро нямаше да имат никакво желание да започват допълнително разследване, което би показало, че първоначалният им подход е бил, меко казано, неадекватен.
От емоционална гледна точка нещата изглеждаха най-малко изяснени.