Фентън посочи друг репортер.
— Смятате ли да преквалифицирате смъртта на Гол от самоубийство на убийство?
— Квалифицирана е просто като смърт при съмнителни обстоятелства.
Същият мъж:
— Какви други версии освен самоубийство проверявате?
— За момента не работим върху други версии освен самоубийство. Само искаме да изясним как и защо е станало то.
Женски глас:
— Какво имахте предвид, като казахте, че може да не е самоубийство в „нормалния“ смисъл на тази дума?
— Ами, нека да кажем, чисто хипотетично, че е възможно някой чрез силно хипнотично внушение да накара друг човек да направи нещо, което не би сторил по своя собствена инициатива. Това не би било нормално поведение. Не би било самоубийство в „нормалния“ смисъл.
Няколко души заговориха едновременно, опитвайки се да се надвикат един друг. Един мъж надделя над другите:
— Твърдите ли, че Ричард Хамънд е използвал хипноза, за да подтикне Гол и другите трима пациенти към самоубийство?
В залата се чуха възгласи на изненада и скептицизъм. Фентън вдигна ръка:
— Моля за малко ред. Не твърдя нищо. Само споделям пред вас една хипотеза. Възможни са и други.
Същият репортер продължи:
— Смятате ли да арестувате доктор Хамънд за… за някакво престъпление?
— Нека да не изпреварваме събитията. На този етап се надяваме да получим доброволно съдействие от страна на доктор Хамънд. Трябва да разберем дали по време на хипнотичните сеанси се е случило нещо, което би могло да обясни кошмарите, които тези хора по-късно са сънували, и ритуалните самоубийства, които са извършили.
Две жени се обадиха едновременно:
— Ритуални ли?
Мъж:
— Какви ритуални елементи има? За сатанистки ритуал ли говорим?
Друг мъж:
— Можете ли да разкриете самоличността на другите три жертви?
Жена:
— Правилно ли е да се наричат „жертви“, ако става дума за самоубийства?
Фентън повиши глас:
— Ред, моля ви. Относно термина „жертви“, мисля, че е основателен при тези обстоятелства. Имаме четирима души, които са се самоубили по почти еднакъв начин, с оръжие, което са сънували, след като са били хипнотизирани. Това очевидно не е просто съвпадение. Колкото до ритуалната страна, мога само да разкрия, че използваното оръжие е необичайно и според експертите, с които се посъветвахме, това е съществен фактор.
— Ако теорията ви е правилна — заговори мъжки глас, — ако тези жертви са били подложени на някакво хипнотично внушение, което ги е подтикнало да се самоубият, какви обвинения бихте могли да повдигнете? Да не би да говорим за някакъв нов вид убийство?
— Отговорът ще стане ясен в хода на разследването.
Въпросите продължиха още половин час. Фентън не проявяваше нетърпение. Даже насърчаваше репортерите да питат още — необичайно поведение за стабилен, консервативен на вид полицай, помисли си Гърни.
Най-сетне детективът обяви край на пресконференцията.
— Това беше, дами и господа. Благодаря за вниманието. На излизане можете да получите копия от изявлението ми.
Настана тътрене на столове, хората започнаха да стават и записът свърши.
Гърни поседя няколко минути неподвижно, беше озадачен.
Взе химикалка и започна да записва въпросите, които на него му хрумваха. Когато изписа половин страница, се сети, че в папките на Джейн има още материали — пресконференцията на Ричард Хамънд и примери за отразяването на случая в медиите след изявлението на Фентън.
Пак отвори папката, извади няколко разпечатки от статии и ги прегледа. Нямаше нужда да чете пълния текст на тези доскорошни материали. Заглавията бяха красноречиви:
Гърни се отказа на средата на купчината. Остави разпечатките и се облегна назад. Новите факти бяха изключително интересни, а агресивният публичен подход на Гил Фентън го озадачаваше — и не само с прекалено смелата хипотеза, а и с отклонението от обичайната медийна практика на нюйоркската полиция.
В папката остана само още един материал — написана на машина страница с дългото заглавие „Медийно съобщение. Изявление на Ричард Хамънд относно разследването на смъртта на Кристъфър Уензъл, Лио Балзак, Стивън Пардоза и Итън Гол“. Гърни започна да чете с нарастващ интерес:
Наскоро в средствата за масова информация бяха направени сериозни намеци от страна на правозащитните органи на щата Ню Йорк относно смъртта на споменатите по-горе лица. Тези твърдения са безотговорни и заблуждаващи.