Настоящото изявление ще бъде първият, последен и единствен отговор. Няма да допусна да бъда въвлечен във фарса, разигран от некомпетентни полицейски служители. Няма да им съдействам по никакъв начин, докато не прекратят злонамерената кампания за очерняне на името ми. Също така няма да комуникирам с представителите на никоя от информационните медии, които разпространяват клеветническите инсинуации на полицията и така доказват неморалния си апетит за сензации.
Накратко, няма да участвам, да споря публично или да хабя усилия в това смехотворно разследване и медиен скандал. Няма да наемам адвокат, частен детектив, говорител или какъвто и да било друг защитник.
Нека да бъда пределно ясен. Всякакви намеци, че съм допринесъл по какъвто и да било начин за смъртта на лицата, с които съм имал само кратък професионален контакт, са абсолютна лъжа. Нека да повторя и подчертая простата истина. Смъртта на Кристъфър Уензъл, Лио Балзак, Стивън Пардоза и Итън Гол са трагични събития, в които нямам абсолютно никакво участие. Те заслужават пълно и обективно разследване, а не този позорен цирк, подбуден от злонамерени полицейски чиновници и разпространяван от вредната новинарска индустрия.
Гърни остана впечатлен от смелия тон на изявлението — още повече че авторът бе същият човек, който преди време е живял в парализиращ страх от въображаемата възможност в багажника му да има труп.
8.
От гледна точка на Гърни полицията в Палм Бийч бе с точно подходящата численост — достатъчно голяма, за да има собствен следствен отдел, и достатъчно малка, за да е сигурно, че неговият човек там ще има достъп до информацията за всяко текущо разследване. И най-хубавото бе, че лейтенант Боби Бекър му беше задължен. Преди по-малко от две години Бекър беше заловил един особено опасен сериен убиец именно благодарение на Гърни.
Бекър вдигна веднага.
— Детектив Гърни. Каква изненада! — изрече с провлачен южняшки акцент. Тонът му обаче не изразяваше изненада. — Радвам се да те чуя. Всичко наред ли е при вас?
— Тук сме добре. А ти?
— Не се оплаквам. Или по-добре да кажа: предпочитам да не се оплаквам. Ако се оплаква, човек само си губи времето, което може да оползотвори по-добре, за да премахне причината за оплакването.
— Бога ми, Бекър, звучиш като истински южняшки мъдрец.
— Радвам се да го чуя от твоята уста. В крайна сметка аз съм точно такъв. Типичен кореняк флоридец. Сега сме почти изчезващ вид. Редки птици на собственото си дърво. Та какво мога да направя за теб?
Гърни замълча за момент, докато намери подходящите думи:
— Помолиха ме да се заема с един случай, който попада в няколко юрисдикции. Едната от тях е Палм Бийч.
— Чакай да позная. Дали случайно не говориш за Смъртоносния доктор? Така го наричат тук. Също и Смъртоносни сънища.
— Същия. Ти да не би да си разследващ детектив по случая „Уензъл“?
— Не съм. Дадоха го на един младок на съседното бюро. Когато съдебният лекар го обяви за самоубийство, нещата изглеждаха ясни. И така, докато не цъфна преподобният Боуман Кокс, за да ни каже, че е убийство и извършителят е самият Сатана.
— Моля?
— Не знаеш ли за това?
— Казаха ми, че Уензъл споделил пред местен свещеник, че сънува кошмари, откакто е имал сеанс при доктор Хамънд в имението „Вълчето езеро“. След като младежът бил намерен мъртъв, свещеникът разказал на вашите хора за разговора им. После някой се обадил на Хамънд, но не изяснили нищо. Седмица по-късно Хамънд чул за второ самоубийство от детектив в Ню Джърси и пак се обадил при вас. Така ми казаха, не са споменавали нищо за Сатаната.
— Откъде получаваш тази информация?
— По обиколни пътища.
— Значи не си довереник на главен следовател Гилбърт Фентън?
— Може и така да се каже. Разкажи ми повече за Сатаната.
— Това… няма да ми е лесно. Началникът помоли да не разгласяваме подробности, които все още не са станали достояние на медиите. Аз обещах, че няма, и дадох честната си дума. Преподобният Кокс обаче не се е ангажирал с такова обещание. Доколкото знам, можеш да го намериш в Църквата на християнската победа в Корал Дюнс. Той е човек с твърди убеждения и голямо желание да ги споделя.
— Благодаря, Боби.
— Няма защо. Сега ти отговори на един мой въпрос. Всъщност въпрос, който се върти в ума на доста хора тук.
— Казвай.